Email

Електронната поща, съкратено е-поща или имейл (email или e-mail), е метод за обмен на цифрови съобщения през Интернет или други компютърни мрежи. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг компютър. Това налага и двата компютъра да са онлайн по едно и също времe (примерно както Skype пращане на съобщения). Днешните системи за електронна поща се базират на модела съхрани-и-препрати. Имейл сървърите приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за кратко, обикновено към имейл сървър, за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията.

Дадено имейл съобщение се състои от два компонента, заглавие на съобщението и тялото на съобщението, което е всъщност съдържанието на имейла. В заглавието на съобщението съдържа контролна информация, в това число имейл адреса на изпращача и един или повече адреси на получателя. Обикновено има и допълнителна информация като тема на писмото.

From ilianko@tugab.bg  Tue Nov 13 08:36:35 2012
Return-Path: <ilianko@tugabx.bg>
X-Original-To: ilianko@iliankox.com
Delivered-To: ilianko@iliankox.com
Received: from mail.tugab.bg (mail.tugab.bg [194.141.15.3])
        by iliankox.com (Postfix) with ESMTP id 84A7AFFAD9
        for <ilianko@iliankox.com>; Tue, 13 Nov 2012 08:36:35 +0200 (EET)
Received: from mail.tugab.bg (unknown [127.0.0.1])
        by mail.tugab.bg (Postfix) with ESMTP id B4C8CB3628D;
        Tue, 13 Nov 2012 08:12:47 +0200 (EET)
X-Virus-Scanned: amavisd-new at tugab.bg
Received: from webmail.tugab.bg (localhost [127.0.0.1])
        by mail.tugab.bg (Postfix) with ESMTPSA id 45074B3620C;
        Tue, 13 Nov 2012 08:12:39 +0200 (EET)
Received: from PPPoE-Static-61-132.UnicsBG.Net
 (PPPoE-Static-61-132.UnicsBG.Net [213.91.132.61]) by mail.tugab.bg (Horde
 Framework) with HTTP; Tue, 13 Nov 2012 08:12:39 +0200
Message-ID: <20121113081239.59921tm0hnnwfrh3@mail.tugab.bg>
Date: Tue, 13 Nov 2012 08:12:39 +0200
From: ilian todorov <ilianko@tugabx.bg>
To: ilianko@iliankox.com
Subject: This is test email
MIME-Version: 1.0
Content-Type: text/plain;
 charset=UTF-8;
 DelSp="Yes";
 format="flowed"
Content-Disposition: inline
Content-Transfer-Encoding: 7bit
User-Agent: Internet Messaging Program (IMP) H3 (4.3.7)
X-UID: 16                                                  
Status: RO

This is test email

Greetings,
ILIAN TODOROV

----------------------------------------------------------------
This message was sent using IMP, the Internet Messaging Program.

Първоначално имейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно могат предават мултимедийно съдържание посредством прикрепвания - процес, който е стандартизиран от RFC 2045 до RFC 2049. Тези RFC-а започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща (Multipurpose Internet Mail Extensions - съкратено MIME).

Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на ARPANET. Стандарти за кодиране на електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980, създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.

Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 60-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ мейнфрейм компютър чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.

Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, ARPANET, изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено изполването на знака @, за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът FTP е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес — команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.<ref name="Crocker">Template:Cite web</ref>

През 1977 година е публикуван RFC 733, първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите TCP/IP, основата на съвременния Интернет. През 1982 година RFC 733 е заменен от новия стандарт за електронна поща RFC 822, в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на домейни. По същото време е издаден и RFC 821, дефинирайки протокола SMTP, насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>

Начин на работа

Схемата вдясно показва обичайната поредица от събития,<ref>Template:Cite web</ref> когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя клиент за електронна поща (MUA). Тя попълва имейл адреса на получателия и натиска бутона за изпращане. 400п|Как работи електронната поща

1. Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола SMTP, за да го изпрати на локалния пощенски сървър (MTA), в този пример - smtp.a.org, поддържан от интернет доставчикът (ISP) на изпращача.
2. Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример - bob@b.org. Интернет имейл адресите са низове от вида localpart@exampledomain. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия домейн. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на системата от имена на домейни (DNS).
3. DNS сървърът за домейна b.org, ns.b.org, отговаря с MX запис, съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - mx.b.org, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).
4. smtp.a.org изпраща съобщението на mx.b.org, използвайки протокола SMTP, а той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.
5. Когато получателят провери входящата си поща със своя клиент за електронна поща, той прочита съобщението от пощенския сървър, използвайки протокола POP3.

Описаната поредица от събития е валидна за повечето потребители на електронна поща. В същото време съществуват много други възможности и усложнения при предаването на съобщенията:

• Изпращачът и получателят могат да използват клиенти, свързани с корпоративна система за електронна поща, като Lotus Notes или Microsoft Exchange Server. Тези системи често имат свой вътрешен формат на съобщенията и клиентите им контактуват със сървъра със специфичен за приложението затворен протокол. Сървърът, от своя страна, изпраща и получава съобщения през Интернет чрез специален шлюз, който ги трансформира в стандартните за Интернет формати.
• Възможно е изпращачът или получателят да нямат клиент за електронна поща на своя компютър, а да използват уеб поща.
• Компютърът на изпращача може да използва собствен пощенски сървър, при което се избягва трансферът от точка 1.
• Получателят може да прочете съобщението по различни начини, например с помощта на протокола IMAP, направо в пощенския сървър mx.b.org или чрез уеб поща.
• Домейните често имат по няколко пощенски сървъра, за да могат да продължат да получават съобщения, дори когато основният сървър не функционира.

В миналото много пощенски сървъри приемат съобщения за всеки получател в Интернет, опитвайки се да ги доставят до него. Те играят важна роля в първите години на Интернет, когато мрежовите връзки се относително ненадеждни. Когато даден пощенски сървър не успее да се свърже със сървъра на получателя, той може да се опита да достави съобщението на такъв отворен сървър, по-близък до крайния получател, който от своя страна има по-добри шансове да се свърже с него в по-късен момент. Този механизъм на предаване се оказва силно уязвим за разпространение на спам, поради което днес приложението му е ограничено.

Източници

<references />

Вижте също

• Клиент за електронна поща
• Уеб поща

Външни препратки

• Електронна поща в Open Directory

$sudo apt-get install postfix

• Internet site (mail is sent directly)

$ps axf 
319  ?        Ss     0:00 /usr/libexec/postfix/master
326  ?        S      0:00  \_ qmgr -l -t fifo -u
9629 ?        S      0:00  \_ pickup -l -t fifo -u

http://rimuhosting.com/support/settingupemail.jsp?mta=postfix&t=dns