Xxx

Date: 03.08.2016
Author: veselindimanov
1 Коментар
Каквото и да кажем за журналистката Петя Владимирова ще е малко.

Тя е редактор в отдел „Анализи и коментари“ на в. „Дневник“ от 2002 г. Преди това десет години съдебен репортер и наблюдател във в. „Демокрация“. Правосъдието и вътрешният ред, историята и невидимите механизми на видимата политика са темите, на които не може да изневери.

Днес ви представяме едно интервю с нея, в което говорим за уволнението на Лили Маринкова от БНР и мръсните политически ходове.

Коментираме и решението на Фондация „Радостина Константинова“, която скандално реши да не връчва награда на „Биволъ“ за доказани разследвания по темите „Булгартабак“ и сараите на Ахмед Доган.

От разговора ни ще научите за масонските ложи на властта и тайното управление на държавата. Както и защо точно тези тайни кръгове във властта се опитват да смачкат и малкото качествена журналистика.

Един разговор за принципи и устояване на позиции. 

13900063_1520760057949939_5698525124536387825_n

**********

Какво не знаем за Петя Владимирова?

Не знаете например, че понеже речта ми е по-бърза от съобразителността, изразявам високо и ясно мнението си, преди да съм чула главния редактор и издателя, независимо къде съм работила. Късно е да се отуча от неприличния навик. Уверявам ви, помага.

От 2002 г. работя като пишещ журналист в „Дневник“, преди това в „Демокрация“ и за кратко в „Отечествен вестник“, заедно с покойната Констанца Анчева, чиято енергия и всеотдайност към професията ми е давала кураж. А още по-преди – доста години като коректор в „Труд“ и „Народна култура“, пописвала съм и тогава, но по-рядко.

Има ли свобода на словото в българската журналистика днес?

Свободата на словото  я дава и отнема на първо място самият журналист. После следват другите бариери – интересите на собствениците на медиите, които невинаги съвпадат с търсенето на истината, каквото е задължението на журналистиката. Свобода на словото според мен означава абсолютната  коректност към фактите, без робуване на идеологии, на филство и фобство, еднакъв аршин и към Путин, и към… Виктория Нюланд – употребих името й като метафора.

С две думи, свободна съм, ако търся истината единствено чрез фактите. В този смисъл е по-точно да кажа, че в България се води борба срещу свободата на словото, тъй като  у нас управлява тайната власт, а тя може да съществува само ако игнорира фактите, които я разобличават. Свободното слово в този смисъл е разобличител, не само информатор.

За какво е пример тогава уволнението на  Лили Маринкова – за това, че в българските медии истината не се толерира или…?

Случаят с Лили Маринкова е много драстичен, защото става дума за журналист, доказал обективност през строгите правила на обществената медия, а не в частна, за която можем да разсъждаваме над проблема за волята и интересите на собственика. Лили Маринкова за толкова години в ефир, като водещ на сериозно седмично предаване „Неделя 150“, показа, че е „ничия“. Истината се търси от журналист, който не си позволява да принадлежи на кръгове и прочие. Нейното уволнение е наказание за журналиста, който не може да бъде ползван, употребяван.

Как ще коментирате тогава незаемането на позиция от страна на колегията в радиото?

Допускам и такава причина –  че живеем в атмосфера, в която все повече угасват енергия и активност за съпротива.

Но се появиха няколко подписки в интернет за връщането на Лили Маринкова в ефира на „Неделя 150“, сред подписалите се има известни с независимостта си журналисти от всички поколения и от медии с различна насоченост, а това е лъч надежда, че не всичко е изгубено и случаят няма да отшуми лесно.

Какво е мнението Ви за отказа на Фондация „Радостина Константинова“да бъде присъдена наградата на сайта„Биволъ“ за техните разследвания? Все пак и Лили Маринкова даде трибуна на този проблем в своето предаване. Можем ли да свържем двете неща?

Това, че Лили Маринкова даде трибуна на този проблем в „Неделя 150“ е само един щрих от цялото, възможно е да има връзка, въпреки че тя  винаги е давала трибуна на всички мнения. Дочувам, че вече ги няма по „Хоризонт“ и предаванията на Румен Леонидов, а той също даде трибуна на „Биволъ“. Ако е вярно, значи става дума за целенасочена стратегия за заглушаване на сериозни аналитични предавания за сметка на развлекателни, което ще бъде  представено благовидно като реформа, но най-вероятно има предизборни цели. Не е изключено тази стратегия да се пренесе и върху БНТ чрез избора на бъдещия директор. Не е изключено и да е дългосрочна стратегия с корпоративна насоченост, а не само предизборна  – за добро разполагане на пазара на фирмите, продуциращи развлекателни проекти.

И все пак – защо „Биволъ“ беше елиминиран?

Този сайт разкри с поредица разследвания най-нежеланите истини за властовия модел (грабежите „Булгартабак“ и „КТБ“), в който прокуратурата и Върховният административен съд играха на терена, вместо да бъдат надзирател на законността и генерален безпристрастен арбитър, което е абсолютно недопустимо в никоя нормална страна с разделени власти. Или записите на разговорите Янева – Ченалова, от които се видя, че разделението на властите в България днес е фикция, и то с участието на най-високите фактори във ВСС и премиера. Да не забравяме, че именно след разкритията по „Яневагейт“ бе даден сигналът за „открит бой“ срещу всички, който искат осветляване на зависимостите и тайните обвързаности, били те медии, магистрати, граждани, всякакви.

Казахте  тайната власт – в какъв смисъл тайна?

Не са тайни лицата, тях ги виждаме всеки ден по телевизията. Тайни, и затова неправомерни, са методите, с които вземат решенията –  с договорки, които не виждаме.

Всеки опит да бъде пробит от медиите мракът, в който се вземат решенията, получава в отговор не опровержения на фактите, които се изнасят, а залп от обвинения и заклеймяване – на медии, на магистрати, на принципа „като не мога да те опровергая, обявявам те за враг и рушител на стабилността и държавата.“

Тайната власт се осъщестява чрез взаимоспасявящата прегръдка на висшия апарат на съдебната власт с политическата, тъй като  олигархичната държава не може да си осигури стабилност без такава прегръдка. Затова и реална реформа на съдебната власт в тези обстоятелства е невъзможна. Независимият съд е смъртоносна опасност  за олигархичната политическа власт.

Имате ли предвид и  масонските ложи в съдебната власт?

Имам предвид и тях. Понеже ги споменавате, да напомня, че само преди 2-3 дни, при гласуването на Закона за съдебната власт в парламента, беше извършено покушение над проекта на Министерството на правосъдието, и се отхвърли разпоредба, която обявяваше за несъвместимо членството в организации с тайни правила и взаимоотношения с длъжностите в съдебната власт. А вместо това се вкара в закона задължението да декларират членство в легалните професионални сдружения, като е визиран Съюзът на съдиите.

Защо Съюзът на съдиите?

Защото сред професионалните сдружения този съюз най-вече изнася фактите, които разрушиха доверието в съда и прокуратурата. И понеже фактите не могат да бъдат опровергани – от една страна; и от друга – понеже нито един от досегашните шест председатели на този съюз, нито някой от управителните им съвети и другите им органи, нито дори от публично известните членове можа да бъде свързан за толкова години дори с най-незначителен корупционен скандал, остана единственото средство – да се обяви от парламентарната трибуна поход за унищожението на този съюз.

Как?

Силово –  по българския тертип на силата.  Ще бъде това, което ние кажем, фактите нямат значение, ние решаваме, помислете дали ще бъдете с нас или с онези лудите, които ще бъдат унищожени.

А как ще коментирате случая, изнесен от „Биволъ“,  че главният секретар на МВР Георги Костов и Ясен Тодоров от ВСС са били на вечеря в ресторант на хора от организираната престъпност?

О, добре, че попитахте –  ще използвам въпроса ви с една молба – да ми позволите да го коментирам по-подробно, защото бе направено всичко възможно да бъде заглушен този въпрос с пикантериите около менюто и т.н., и да бъде впоследствие забравен, а това в никакъв случай не трябва да бъде позволено – да бъде забравен!

Аз разделям скандала на три акцента.

На заседанието на ВСС по повод  тази вечеря, дадена от новоизбрания районен прокурор на Несебър, главният прокурор Сотир Цацаров нарече „изсипване на помия“ информациите и въпросите на журналистите и нападна поименно медиите, които ги задаваха, включително и медията, в която работя. Разделям условно на три скандала и за повече яснота го разглеждам извън хронологията:

След стрелбата в Слънчев бряг г-н Цацаров сам призна, че този крайморски район е „държава в държавата“. Това изказване на главния прокурор е проблематично само по себе си – той не е журналист, който да коментира събитията отстрани, а би трябвало да даде отчет за „явлението“ – как е възможно, как се е стигнало дотук, в какво не е успял –той и неговите предшественици. Ако няма такъв разказ, възникват тежки  съмнения и въпроси и само един от тях е  дали  компетентността му е съответна на най-високата служебна позиция, която заема.

Проблемът със съмненията обаче се задълбочава още повече, защото се оказва, че малко преди тези събития се е състоял изборът за районен прокурор на Несебър, в чиято териториална компетентност попада Слънчев бряг – „държава в държавата“, а нито една дума не бе казана за това по време на избора във ВСС. Този е истинският  скандал, защото означава или че главният прокурор  не е знаел за него, или че е мълчал, докато „не гръмне“. А ако не беше „гръмнало“, нямаше и да разберем.

А с вечерята в Поморие съмненията още повече се сгъстяват и ситуацията  става още по-мътна, защото поставя допълнителни тежки въпроси към проблема на главния прокурор, които ВСС не само не иска да обсъди, а  дори не дава и  вид, че ги разпознава.

Например – каква е тази банкетна култура, при която избраният районен прокурор на смутния район черпи членовете на ВСС, които са го избрали, а отгоре на всичко е поканен и  министърът на правосъдието (Екатерина Захариева не е отишла) – това не е ли пълно размиване на граници и благоприличие? На какъв ли принцип е съставен списъкът на гостите?

Г-н Цацаров  призна, че вечерята е била съгласувана с него, може би списъкът – също. Единственият въпрос, който той задал на домакинята, по негово признание, е кой ще плати сметката. Интересен въпрос е задал наистина – сякаш допуска, че районната прокурорка няма да си плати лично?!

А съмненията, че банкетът е станал в заведение, свързано с хората, които са установили собствена „държава в нашата държава“, и че това никак не безпокои главния прокурор, вече мултиплицират скандала. Защото става ослепително ясно, че няма никаква критичност, всичко е лицемерие, и то на обидно ниско ниво.  Кръгът се затваря – проверка няма да бъде направена, защото гост е бил председателят на Етичната комисия, който би трябвало да извърши проверката, а вечерята е консултирана със самия главен прокурор.

Затова е тъй безогледна атаката на главния прокурор към медиите, които си позволяват да повдигат тези въпроси.

Защо обществото като че ли вече не реагира на разкритията на журналистиката?

Хората са обезверени, защото виждат, че каквото и да се случи, никой не поема отговорност. Институциите са блокирани, те са заложници на тайната власт, и съществуват проформа. Обезверяването, резигнацията, отказът от обществено действие е голямото постижение на безскрупулната власт над обществото в неин собствен интерес – гарантира й спокойствие и стабилност.

Разкажете ни някоя история от вашата кариера, която ви дава стимул да продължите да се занимавате с това.

Последната ми история – че не се разпадна нашата инициативна  група за връщането на Лили Маринкова в „Неделя 150“ след многото срещи и разочарования от отговорните фактори. Въпреки различията ни по някои въпроси, ние продължаваме напред.

Другата история, също от тази година, е за участието ми в журито на фондацията „Радостина Константинова“ и съгласието, с което мнозинството избрахме разследванията на „Биволъ“, и най-вече това,  че впоследствие успяхме да подпишем обща петиция седем души от различни медии, с имената си, в качеството си на журналисти със свободна воля.

А отпреди 15 години – пак група журналисти атакувахме в съда закритите заседания на ВСС с настояване да бъдат публични и успяхме.

Журналистическа  солидарност за добра кауза – това зарежда изтощения акумулатор…