WWW

From Ilianko

Let’s Share What We Know

Името WWW (World Wide Web - световна паяжина) е избрано post factum между няколко други предложения - Information Mesh, The Information Mine, Mine of Information.

Началото на WWW се поставя от английския физик Тим Бърнърс-Лий в Швейцария през 1989 г. в института за ядрени изследвания CERN. Той предлага идеята за обединението на Интернет и хипертекст, така като резултат се появява URL (Uniform Resource Locator – Единна система за адресиране на ресурси). Първоначално системата е била разработена с идея за по-лесен обмен на научни статии и на документи между специалистите-физици. Системата е започнала да се използва от края на 1991 г.

Понятието хипертекст е създадено от Теодор Нелсон през 1965, който набляга на факта, че ние често не мислим в линейна последователност, а кръгово- обемно- спираловидно. Пример за хипертекст са разясненията в даден текст, които нямат директна връзка със съдържанието и се слагат под линия. Теодор Нелсон представя концепцията за хипер-текст като по гъвкаво, по обобщено, нелинейно представяне на материалите по дадена тема.

Днес WWW е хипермедийна система за обмен на мултимедийна информация*, съхранявана на компютри, влизащи в състава на Интернет. Тим Бърнърс-Лий е ръководител на консорциума W3C (Word Wide Web Consortium), организация за стандартизиране на WWW.

  • Под мултимедийна информация се разбира съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация.

Гръбнакът на WWW е използваният за пренос мрежов протокол HTTP (на английски: HyperText Transfer Protocol, за прехвърляне на хипертекст). HTTP e протокол от ниво 7 (според модела на OSI, по подразбиране се използва порт 80). Версията HTTPS (порт 443) използва криптиране (шифриране) с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при WWW-транзакции, изискващи повишено ниво на сигурност. !!! Често някои хора използват думата Интернет, вместо World Wide Web. Това е грешно, защото двете понятия са различни - първото означава световната компютърна мрежа, а второто - съвкупността от всички уеб сайтове (което всъщност е част от мрежата).

Web сървъри

Web клиенти

Уеббраузъри. Или само браузъри наричаме програмните средства за извличане, предаване и представяне на информация в WWW. Тяхната основна функция е да доставят информационния ресурс на потребителя.

Те се различават по своята функционалност, а понякога и по начина на визуализация на HTML кода. Последното зависи от програмния език, на който са написани и от нивото до което се спазват стандартите на W3C ( тенденцията след ерата на IE6 e браузърите по стриктно да прилагат стандартите и препоръките на W3C).

При изграждане, уеб сайтът трябва да се тества за коректна визуализация на най-популярни браузъри, защото не можем да ограничим потенциалните потребители да използват точно определен браузър.

При избор на уеб браузър трябва да се разгледа тяхната функционалност относно сигурност, удобство на потребителския интерфейса, съвместимост, налични плъгини и допълнителни функции ( email клиент, ftp клиент, torrent клиент и пр.).

В момента най-популярните браузъри са Internet Explorer, Firefox, Safari, Google Chrome, Opera (Opera mini, Opera mobile)

HTML - Език за описване на уебстраници

HTML - Hyper Text Markup Language хипер-текст маркиращ език. HTML не е език за програмиране, той е маркиращ език. Маркиращ език е съвкупност от тагове за маркиране. HTML използва маркиращи тагове за описване на уеб страницата.

За създаване на HTML документ не се изисква нищо повече от елементарен текстов редактор.

Развитие на WWW

Retrieved from "https://ilianko.com/index.php?title=WWW&oldid=5415"