3D визуализaция
Триизмерно зрение
Човешкото зрение, включително и възприятието за дълбочина, е съвкупност от сложни процеси, чието протичане започва с придобиването на визуална информация през очите, в резултат на което мозъкът обработва получената информация, за да ѝ придаде смисъл. Едни от по-важните функции на мозъка в случая са преценката на разстоянието на даден обект от наблюдателя и дълбочинното измерение на същия този обект. Човешкият мозък използва редица сигнали и ориентири, за да определи дълбочината и разстоянията при възприетата гледка, сред които са:
- фокусиране
- Застъпване на два обекта, светлосянка
- Образуван визуален ъгъл на обект с известен размер
- Права (линейна, правилна) перспектива
- Вертикална позиция
- Промяна в големината на отделни детайли
- стереоскопия
http://www.cns.nyu.edu/~david/courses/perception/lecturenotes/depth/depth-size.html
стереоскопия
Всички горепосочени ориентири, с изключение на последния, присъстват при традиционни изображения като картини, фотографски снимки и телевизия.
Стереоскопия е техника за подсиллване на илюзията за дълбочина на образа. Ефектът на стереоскопията се получава като две отделни избражения се прожектират за лявото и дясното око.
Въпреки че терминът „3D“ e повсеместно използван, важно е също така да се отбележи, че наблюдаването на двойки 2D изображения е видимо различно от показване на изображение в три пълни измерения. Най-забележимата разлика е, че при триизмерните екрани, движейки главата и очите си, човек няма да получи, така да се каже, „повече информация“ за триизмерните обекти.
Холограмни или волуметрични дисплеи нямат подобно ограничение. Подобно на технологията за звуковъзпроизвеждане, при която е невъзможно пресъздаването на триизмерен звук, така, че да звучи през двойка звукоговорители, не бихме могли да наречем двойни 2D изображения „триизмерни“. Терминът „стереоскопичен“ e точният, но „по-обременителен“ термин от общоприетото название „3D“, утвърдено след десетки години неправилна употреба. Макар че повечето стереоскопични дисплеи не могат да бъдат класифицирани като триизмерни, всички триизмерни са стереоскопични, защото срещат критериите за такива.
Повечето 3D дисплеи използват създадения през 1838 г. от Чарлз Уитстоун стереоскопичен метод за предаване на изображение в три измерения.
Необходими са следните три нива на бинокулярното зрение, за да можете да разглеждате стереоизображения:
- Зрителен синтез
- Едновременно възприятие
- Стереопсис
Тези функции се развиват още в ранното детство. При страдащи от кривогледство е нарушено развитието на стереопсис, но бинокулярното зрение може да бъде подобрено чрез медикаменти. Стереоскопичната проницателност на един човек определя минималното несъответствие, което може да бъде възприето от него. Счита се, че приблизително 12% от хората не могат да виждат правилно 3D изображения, най-вече заради заболявания.Според друг експеримент, близо 30% от хората имат много слабо стереоскопично зрение. Това обезсилва или значително намалява дълбочинния ефект при тях.
Генериране на анаглифно избражение
При цветни избражения:
- от лявото изображение се взема информацията за червения цвят
- от дясното за синия и зеления
- генерира се нова избражение
https://www.youtube.com/watch?v=BHPKf_Hj1GA http://www.3dtv.at/knowhow/anaglyphcomparison_en.aspx, http://tipstrickshowtos.blogspot.com/2010/06/how-to-create-anaglyph-3d-images-using.html
left = imread("shrimp_left.jpg");
right = imread("shrimp_right.jpg");
left(:,:,2:3) = 0;
right(:,:,1) = 0;
anaglyph = left + right;
imshow(anaglyph);
Видове екрани - anaglyph - ochila
- aktivni - pasivni
- bez ochila
Задачи
Да се тества с различни входни данни
https://www.flickr.com/groups/anaglyph/pool/tags/finepixreal3dw1/page6/
