Difference between revisions of "DRBL"

From Ilianko
Line 15: Line 15:
 
== Подготовка на сървъра за инсталация на DRBL средатаt ==
 
== Подготовка на сървъра за инсталация на DRBL средатаt ==
 
*Инсталираме избраната дистрибуция (в случея Ubuntu) и конфигурираме  мрежовите карти. Използваме “eth0” за връзка с интернет, а останалите мрежови карти като връзки  с клиентите на DRBL сървъра ( за предпочитане е да се зададат частни IP адреси от типа: 192.168.101.254 за eth1, 192.168.102.254 за eth2, 192.168.103.254 за eth3 и така с всички мрежови карти ); Важно е да се спазва това правило, относно частните адреси тъй като те са в основата на DRBL. Ако мрежовия мениджър на вашата линукс дистрибуция се стартира автоматично  препоръчително е или да се забрани или направо да се премахне. В случея за Ubuntu  се препоръчва да се деинсталира мрежовият мениджър напълно, използвайки командата: apt-get remove network-manager. Трябва да се пренастрои и защитната стена на операционната система при конфигурирането на DRBL сървъра. ВАЖНО е при тази стъпка, да се оставят активни NFS, NIS, tftp и dhcp услугите т.е. да не се ограничават или забраняват при конфигурацията на защитната стена.
 
*Инсталираме избраната дистрибуция (в случея Ubuntu) и конфигурираме  мрежовите карти. Използваме “eth0” за връзка с интернет, а останалите мрежови карти като връзки  с клиентите на DRBL сървъра ( за предпочитане е да се зададат частни IP адреси от типа: 192.168.101.254 за eth1, 192.168.102.254 за eth2, 192.168.103.254 за eth3 и така с всички мрежови карти ); Важно е да се спазва това правило, относно частните адреси тъй като те са в основата на DRBL. Ако мрежовия мениджър на вашата линукс дистрибуция се стартира автоматично  препоръчително е или да се забрани или направо да се премахне. В случея за Ubuntu  се препоръчва да се деинсталира мрежовият мениджър напълно, използвайки командата: apt-get remove network-manager. Трябва да се пренастрои и защитната стена на операционната система при конфигурирането на DRBL сървъра. ВАЖНО е при тази стъпка, да се оставят активни NFS, NIS, tftp и dhcp услугите т.е. да не се ограничават или забраняват при конфигурацията на защитната стена.
 +
 
• Може да се повиши производителността на системата като направим следното ( стъпка не е задължителна):
 
• Може да се повиши производителността на системата като направим следното ( стъпка не е задължителна):
 
o Ако използвате Gnome като графична среда, може да  изтрием някой от езиковите пакети (при Ubuntu те се намират в директория ”/var/lib/gconf/defaults/”). Това ще спести доста дисково пространство (например, ако изпълнявате команда %gconf-tree.xml и %gconf-tree-zh_TW.xml  това ще спести 40 MB пространство на сървъра за един клиент, но ако имаме 40 клиента това ще спести 1,6 GB дисково пространство), а и натоварването на NFS сървъра ще намалее. Друго което  може да направим е да премахнем ненужните локални файлове като използваме командата „localepurge”.
 
o Ако използвате Gnome като графична среда, може да  изтрием някой от езиковите пакети (при Ubuntu те се намират в директория ”/var/lib/gconf/defaults/”). Това ще спести доста дисково пространство (например, ако изпълнявате команда %gconf-tree.xml и %gconf-tree-zh_TW.xml  това ще спести 40 MB пространство на сървъра за един клиент, но ако имаме 40 клиента това ще спести 1,6 GB дисково пространство), а и натоварването на NFS сървъра ще намалее. Друго което  може да направим е да премахнем ненужните локални файлове като използваме командата „localepurge”.
 +
 
o Ако Linux дистрибуцията поддържа по-бързата ReiserFS файлова система е по-добре да се използва тя с цел повишаване на производителността в сравнение с ext2/ext3 файловите системи. За тест маже да използвате този benchmark.
 
o Ако Linux дистрибуцията поддържа по-бързата ReiserFS файлова система е по-добре да се използва тя с цел повишаване на производителността в сравнение с ext2/ext3 файловите системи. За тест маже да използвате този benchmark.
 +
 
•   След като се инсталира Linux дистрибуцията на сървъра, проверяваме дали DMA режима е включен. Това ще доведе до ускоряване на времето за достъп до файловете на твърдия диск. Използваме команда  "hdparm /dev/hdx" за да проверим дали DMA режима е включен или изключен. Ако е изключен с "hdparm -d1 -c3 -k1 /dev/hdx"  го включимаме. Заместваме /dev/hdx  във /dev/hda  ако IDE HD за използвания Linux е в режим "Primary IDE".
 
•   След като се инсталира Linux дистрибуцията на сървъра, проверяваме дали DMA режима е включен. Това ще доведе до ускоряване на времето за достъп до файловете на твърдия диск. Използваме команда  "hdparm /dev/hdx" за да проверим дали DMA режима е включен или изключен. Ако е изключен с "hdparm -d1 -c3 -k1 /dev/hdx"  го включимаме. Заместваме /dev/hdx  във /dev/hda  ако IDE HD за използвания Linux е в режим "Primary IDE".
 +
 
• Забележка: с изключение на Selinux дистрибуцията, при ядрото на Fedora Core 3 и по късните версии – Освен ако не сте администратор който е наясно със  SELinux, е по-добре да  го  изключим, или рискуваме да се сблъскаме с проблеми от типа „Достапът отказан”. За да изключим  SElinux, настройваме: SELINUX=disabled в директорията /etc/sysconfig/selinux  или /etc/selinux/config, след което рестартираме машината.
 
• Забележка: с изключение на Selinux дистрибуцията, при ядрото на Fedora Core 3 и по късните версии – Освен ако не сте администратор който е наясно със  SELinux, е по-добре да  го  изключим, или рискуваме да се сблъскаме с проблеми от типа „Достапът отказан”. За да изключим  SElinux, настройваме: SELINUX=disabled в директорията /etc/sysconfig/selinux  или /etc/selinux/config, след което рестартираме машината.
 +
 
• Ако разполагаме  само с една мрежова карта, може да настроите само два IP адреса единият eth0 и eth0:1- който ще се използва за DRBL сървъра, а с eth0 се осъществяваме връзка с интернет.  
 
• Ако разполагаме  само с една мрежова карта, може да настроите само два IP адреса единият eth0 и eth0:1- който ще се използва за DRBL сървъра, а с eth0 се осъществяваме връзка с интернет.  
 
Забележка:  възможно е да IP адреса на виртуалния интерфейс (eth0:1) да предизвиква проблеми ако не зададем статични адреси на клиентските системи, посредством техния MAC адрес. Препоръчва се използването на повече от една мрежова карта за улеснение  на начинаещите, тъй като в противен случай трябва  да се запишат MAC адресите в DHCP сървъра което за начинаещите представлява трудност. Затова се препоръчва използването на 2 или повече мрежови адаптера.
 
Забележка:  възможно е да IP адреса на виртуалния интерфейс (eth0:1) да предизвиква проблеми ако не зададем статични адреси на клиентските системи, посредством техния MAC адрес. Препоръчва се използването на повече от една мрежова карта за улеснение  на начинаещите, тъй като в противен случай трябва  да се запишат MAC адресите в DHCP сървъра което за начинаещите представлява трудност. Затова се препоръчва използването на 2 или повече мрежови адаптера.
 
+
 
 
== НАСТРОЙКА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КОМПЮТРИ ==
 
== НАСТРОЙКА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КОМПЮТРИ ==

Revision as of 19:32, 22 June 2011

Настройка на боот през мрежатра

прогамата dcs задава услугата, която ще се предлага на отдалечените клиенти

/opt/drbl/sbin/dcs

Инсталиране и настройка на Diskless Remote Boot in Linux сървър

DRBL е безплатно приложение с помощта на което е възможно да се управляват GNU/Linux или Winows базирани системи използвани за работа на повечето компютри. Технологията позволява системите (клиентите) да се инсталират и подържат много бързо и удобно, което улеснява и спестява много разходи на фирмите които се занимават с поддръжката на голям брой компютри. Приложението се поддържа от Debian, Ubuntu, Mandriva, Red Hat, Fedora, CentOS и SuSE операционни системи. DRBL използва споделените ресурси на системата на която е инсталирана, което позволява на клиентските компютри да работят с тях като собствени. Приложението може да се използва съвместно с Clonezilla и/или други програми за управление и поддръжката на твърдите дискове подобни на Symantec Ghost®.


Подготовка на сървъра за инсталация на DRBL средатаt

  • Инсталираме избраната дистрибуция (в случея Ubuntu) и конфигурираме мрежовите карти. Използваме “eth0” за връзка с интернет, а останалите мрежови карти като връзки с клиентите на DRBL сървъра ( за предпочитане е да се зададат частни IP адреси от типа: 192.168.101.254 за eth1, 192.168.102.254 за eth2, 192.168.103.254 за eth3 и така с всички мрежови карти ); Важно е да се спазва това правило, относно частните адреси тъй като те са в основата на DRBL. Ако мрежовия мениджър на вашата линукс дистрибуция се стартира автоматично препоръчително е или да се забрани или направо да се премахне. В случея за Ubuntu се препоръчва да се деинсталира мрежовият мениджър напълно, използвайки командата: apt-get remove network-manager. Трябва да се пренастрои и защитната стена на операционната система при конфигурирането на DRBL сървъра. ВАЖНО е при тази стъпка, да се оставят активни NFS, NIS, tftp и dhcp услугите т.е. да не се ограничават или забраняват при конфигурацията на защитната стена.

• Може да се повиши производителността на системата като направим следното ( стъпка не е задължителна): o Ако използвате Gnome като графична среда, може да изтрием някой от езиковите пакети (при Ubuntu те се намират в директория ”/var/lib/gconf/defaults/”). Това ще спести доста дисково пространство (например, ако изпълнявате команда %gconf-tree.xml и %gconf-tree-zh_TW.xml това ще спести 40 MB пространство на сървъра за един клиент, но ако имаме 40 клиента това ще спести 1,6 GB дисково пространство), а и натоварването на NFS сървъра ще намалее. Друго което може да направим е да премахнем ненужните локални файлове като използваме командата „localepurge”.

o Ако Linux дистрибуцията поддържа по-бързата ReiserFS файлова система е по-добре да се използва тя с цел повишаване на производителността в сравнение с ext2/ext3 файловите системи. За тест маже да използвате този benchmark.

• След като се инсталира Linux дистрибуцията на сървъра, проверяваме дали DMA режима е включен. Това ще доведе до ускоряване на времето за достъп до файловете на твърдия диск. Използваме команда "hdparm /dev/hdx" за да проверим дали DMA режима е включен или изключен. Ако е изключен с "hdparm -d1 -c3 -k1 /dev/hdx" го включимаме. Заместваме /dev/hdx във /dev/hda ако IDE HD за използвания Linux е в режим "Primary IDE".

• Забележка: с изключение на Selinux дистрибуцията, при ядрото на Fedora Core 3 и по късните версии – Освен ако не сте администратор който е наясно със SELinux, е по-добре да го изключим, или рискуваме да се сблъскаме с проблеми от типа „Достапът отказан”. За да изключим SElinux, настройваме: SELINUX=disabled в директорията /etc/sysconfig/selinux или /etc/selinux/config, след което рестартираме машината.

• Ако разполагаме само с една мрежова карта, може да настроите само два IP адреса единият eth0 и eth0:1- който ще се използва за DRBL сървъра, а с eth0 се осъществяваме връзка с интернет. Забележка: възможно е да IP адреса на виртуалния интерфейс (eth0:1) да предизвиква проблеми ако не зададем статични адреси на клиентските системи, посредством техния MAC адрес. Препоръчва се използването на повече от една мрежова карта за улеснение на начинаещите, тъй като в противен случай трябва да се запишат MAC адресите в DHCP сървъра което за начинаещите представлява трудност. Затова се препоръчва използването на 2 или повече мрежови адаптера.

НАСТРОЙКА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КОМПЮТРИ