Difference between revisions of "Електронно удостоверение на време"

From Ilianko
(Created page with " '''Електронно удостоверявание на време''' [http://www.vesselin.org/papers/xhtml/protect_free_content_distribution.html#theme-1] Удостове...")
 
 
Line 1: Line 1:
 
 
'''Електронно удостоверявание на време'''
 
'''Електронно удостоверявание на време'''
 +
[[Image:timestamp.jpg|thumb|right|250px|Немски печат за дата и час, 1960s]]
 
[http://www.vesselin.org/papers/xhtml/protect_free_content_distribution.html#theme-1] Удостоверяването на време е услуга, която се предоставя в частна или обществена полза от съответния за това доставчик. Същността й се състои в издаване на електронен подпис от страна на доставчика върху изпратен му от заявителя хеш, при което в електронно подписания блок информация, който се връща на заявителя, освен хеша се указва и точното време на извършване на подписването. Върнатият към заявителя електронно подписан блок, съдържащ служебна информация, хеша на заявителя и точното време на електронното подписване, се нарича удостоверение за време. Доставчикът на услугата още се нарича "удостоверител на време" или "издател на удостоверение за време". За да може да предоставя услугата, той следва да разполага с универсален източник на време, репериран и отчитащ UTC.
 
[http://www.vesselin.org/papers/xhtml/protect_free_content_distribution.html#theme-1] Удостоверяването на време е услуга, която се предоставя в частна или обществена полза от съответния за това доставчик. Същността й се състои в издаване на електронен подпис от страна на доставчика върху изпратен му от заявителя хеш, при което в електронно подписания блок информация, който се връща на заявителя, освен хеша се указва и точното време на извършване на подписването. Върнатият към заявителя електронно подписан блок, съдържащ служебна информация, хеша на заявителя и точното време на електронното подписване, се нарича удостоверение за време. Доставчикът на услугата още се нарича "удостоверител на време" или "издател на удостоверение за време". За да може да предоставя услугата, той следва да разполага с универсален източник на време, репериран и отчитащ UTC.
  

Latest revision as of 15:01, 12 October 2012

Електронно удостоверявание на време

Немски печат за дата и час, 1960s

[1] Удостоверяването на време е услуга, която се предоставя в частна или обществена полза от съответния за това доставчик. Същността й се състои в издаване на електронен подпис от страна на доставчика върху изпратен му от заявителя хеш, при което в електронно подписания блок информация, който се връща на заявителя, освен хеша се указва и точното време на извършване на подписването. Върнатият към заявителя електронно подписан блок, съдържащ служебна информация, хеша на заявителя и точното време на електронното подписване, се нарича удостоверение за време. Доставчикът на услугата още се нарича "удостоверител на време" или "издател на удостоверение за време". За да може да предоставя услугата, той следва да разполага с универсален източник на време, репериран и отчитащ UTC.

В детайли услугата функционира по следния начин. Заявителят изчислява хеш на някакво съдържание, с използването на стандартизирана хеш функция (към момента това е SHA-1). След това влага изчисления хеш в специално форматиран блок информация и го изпраща към системата на издателя на удостоверения за време. Изпратеният блок се нарича заявка за издаване на удостоверение за време. Издателят проверява заявката за коректност (най-вече синтактична), прибавя към нея точното време в момента на подписването и допълнителни полета с информация, извършва електронен подпис върху така форматирания блок и го връща на заявителя. Полученото от заявителя е удостоверението за време.

За какво служи издаденото удостоверение за време и каква документна стойност има то? Удостоверението за време служи само и единствено като свидетелство, че към момента от време, отбелязан в него, на заявителя е бил известен хеш с някаква стойност, описана в удостоверението. Самият удостоверител на време по право не е виждал съдържанието, от което е изчислен хеша. Предполага се, че той е изчислен от заявителя, но ако следва да бъдем детайлни, би следвало да споменем, че това не е задължително, защото е възможно друго лице да е съобщило хеша на заявителя и последния да го е вложил в заявката изпратена до удостоверителя. Възможно е дори заявителя да е измислил някакво N-битово число, което да съответства като разред на резултата от използването на някоя от стандартните хеш функции и да го е заявил, кото значи, че дори не е нужно на числото, представляващо хеша, да съответства някакво съдържание. Последното обаче не носи никаква практическа стойност.

Казаното по-горе все още не обяснява в детайли точно и ясно документната стойност на удостоверението за време, затова е нужно да бъде обяснена чисто практическата полза от него. Да си представим, че някой трябва да докаже пред съд или друго физическо или юридическо лице, че някакъв блок информация е съществувал преди някаква дата, час, минути и секунди. За целта той следва да е изчислил хеша на това съдържание и да е издал удостоверение за време, преди датата, часа, минутите и секундите, за които ще се доказва давността. Ролята на удостоверителят на време в цялата схема е като независима страна да даде гаранции, че наистина на заявителя е бил известен въпросния хеш преди някаква дата, час, минути и секунди. Тези гаранции той дава чрез електронния си подпис, извършен върху заявката, в която се добавя и точното време на подписване. За доказване на давността се изисква проверка на валидността на удостоверението за време, която е на два етапа. В първия етап се проверява валидността на електронния подпис на удостоверителя (издателя) върху съдържанието на удостоверението, като за целта се изисква копие от съответния удостоверителски (издателски) сертификат и лиспа на данни, че частния ключ към него е бил разкрит (проверява се чрез публикуван CRL списък). Ако при първия етап е потвърдена валидността на удостоверението, се пристъпва към втория етап. Вторият етап изисква да е достъпно копие на съдържанието, за което хеша е изчислен и което е обект на доказване като давност. След това заинтересованото от уставяване на давността лице или организация, изчислява хеша и го сравнява с този публикуван в удостоверението. Ако изчисления и публикувания хешове са равни по стойност, то се приема, че преди някаква дата, час, минути и секунди, съдържанието е съществувало. Това приемане е ключа към документната стойност на удостоверението за време.

Това, че някой е заявил хеш на съдържание за влагане в удостоверение за време, все още не доказва неговото авторство върху съдържанието. На практика удостоверението за време не е документ за авторство или собственост върху съдържанието, а и няма целта да направи това. Когато удостоверенията за време се използват за установяване на авторство, те удостоверяват не самото съдържание, а стойността на електронния подпис върху него. Идеята е следната. Заявителят извършва електронен подпис върху съдържанието (все едно дали електронният подпис ще е вложен или отделен от съдържанието). След това изчислява хеша на съдържанието с електронния подпис и именно него подлага на удостоверяване по време. В този случай удостоверяването за време указва, че преди някаква дата, час, минути, секунди е съществувал електронен подпис върху съдържанието. Ако никой не успее да представи електронен подпис върху съдържанието с по-задна дата и няма други документи за авторство, то заявителя следва да се счита за автор на съдържанието.

Подобен механизъм на определяне на авторство ползва изключително много творците на свободно съдържание, чиито творби са обект на некоректно използване от страна на различни търговски организации, в разрез с лиценза за разпространение и използване на съдържанието. Чрез удостоверение за време те могат да доказват авторството си върху свободно разпространяемо съдържание (например "Снимка: Интернет"). Авторите следва възможно най-бързо след създаването на произведението си, да го подпишат електронно и след това да издадат удостоверение за време за извършения електронен подпис. Всеки автор следва да пази оригиналното съдържание, електронния подпис, обект на удостоверението за време, и издаденото удостоверение. Само чрез тези три елемента на процеса по удостоверяване на съдържанието, може да бъде заявявано авторство на база на давност.