Как се пише курсова работа (проект)?

From Ilianko
Revision as of 17:13, 20 March 2015 by Anko (talk | contribs) (Created page with "[https://vasil.ludost.net/netsec/p1/operational/howto_cpap.txt Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност (и не...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)

Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност (и не само)?

Увод

Проблемите варират:

  • лошо оформление
  • през правописни
  • стилистични грешки
  • фактологични грешки
  • логически грешки.

Целта на този документ е да обясни тези проблеми и избягването им.

Съдържание

Първата част на този документ се занимава със съдържанието на самата курсова работа. Това са най-сериозните проблеми, и за това смятам да обърна внимание първо на тях.

Първият и много сериозен проблем, който прави много курсови работи неприятни и трудни за четене, е голямото количество правописни, пунктуационни и стилистични грешки. За първите извинение няма - spell checker се инсталира елементарно за каквато и да било работна среда (авторът няма никакъв проблем под debian gnu/linux, както ще се види по-надолу в документа). Пунктуационните грешки (най-вече липсата на запетайки, или поставянето им на грешно място) са нещо, което (както и правописните грешки) би трябвало да не се проява при хора, които имат завършено основно образование в българско училище.

Стилистичните грешки

Стилистичните грешки,(които най-често се дължат на неправилен превод) са от типа да се използват грешни времена, неправилна подредба на изреченията, или много повторения. http://users.ue-varna.bg/vsulov/files/sem5/5.pdf

[[ ]] Ф орма , лице на изложението (1) да не се използва първо лице " аз " е забранено в повечето случаи е прието да се използва безлична форма , особено когато става въпрос за неща , които са известни и не са дело / предложение на автора примери

"

счита се , че ...", " прието е , че ...", " компютърните мрежи са ...", " според изследователите ...


Много често няма яснота кои термини трябва да се преведат, и кои не. Някои хора се спират на третия (най-грешния) вариант - да напишат термините на кирилица, както се произнасят на български (един пример - интеджер вместо integer). Ако терминът, който искате да използвате, няма известен на вас вариант на български (или не такъв, който ви се иска да използвате - като например ЗУТМД(1) ), използвайте английският вариант, като използвате българските окончания за множествено число при нужда.

Примери: page (страница от паметта) си е все страница. vulnerability се превежда уязвимост debuger си се използва по същия начин. memory allocation (заделяне на памет) си остава заделяне на памет, не алокиране на памет. parent process е добре да се използва пак по същия начин (може и като parent процес, но 'процес-родител' звучи странно на български) search engine - някой би го превел 'търсещ двигател', но на български се наложи термина 'търсачка'

Много важна част от една тема са източниците на информация, и тяхното използване. Основните грешки, които се допускат, са лошия подбор на източници, използването на непроверена информация и разчитането на един източник, преписването направо от някои източници, както и вмъкването на ненужна информация.

Лошият подбор на източниците се състои в това, че се вземат рекламни брошури като източници на информация, и се набляга на минимизация на броя източници на информация. Така се получава повтаряне на чужди грешки и разпространението им. Малко са източниците, в които има перфектна информация, а съществуването на глобална мрежа, от която можем да черпим информация, и локална човешка такава не оставят никакво извинение за ограничаването на информацията, която използваме. Основният проблем - използването на рекламни брошури - е лесен за преодоляване, просто като се обърне внимание на представянето на информацията. Ще дам за пример следната такава брошура:


GreatProduct 2001, следващата версия на продукта след GreatProduct 1000, е крайъгълния камък на GreatProduct System. GreatProduct 2001 помага за по-ефективната работа като създава условия потребители, информация и фирмени процеси да бъдат свързани помежду си с помощта на GreatCorp технологии за съвместна работа, Information Rights Management (IRM), поддръжка на Extensible Markup Language (XML) и др. В различните версии на GreatProduct 2001 са включени следните програми: ...

Стилът на по-горния текст е лесно различим - в него не се дава някаква сериозна информация, споменават се само 2 (нови) технологии, за да изглежда добро и модерно, и останалото са хубави думички, които нищо не казват за възможностите на продукта. Да видим нещо друго:


Productos е клонинг на операционната система LazyAuthorix, написана от нулата от Пешо Кернелски с помощта на група програмисти, разпръснати из Internet. Тя цели BOSIX и Double LazyAuthorix Specification съвместимост.

В нея има повечето възможности, които бихте очаквали в модерна LazyAuthorix система, включващи истинска многозадачност, виртуална памет, shared libraries, demand loading, shared copy-on-write изпълними файлове, правилно управление на паметта. и TCP/IP мрежова поддръжка.


За разлика от предишния текст, този споменава спокойно основните възможности на продукта, накратко дава историята му, и прави нормално сравнение с други подобни продукти. Също така дава две различни спецификации, които описват системи като нея.

На практика, и двата текста не са много полезни при разработката на курсова работа, за това нека да видим един трети (взаимстван от RFC2821): 

  An SMTP reply is an acknowledgment (positive or negative) sent from
  receiver to sender via the transmission channel in response to a
  command.  The general form of a reply is a numeric completion code
  (indicating failure or success) usually followed by a text string.
  The codes are for use by programs and the text is usually intended
  for human users.  Recent work [34] has specified further structuring
  of the reply strings, including the use of supplemental and more
  specific completion codes.

Ето това вече е пример за точна и ясна техническа документация, която би била полезна като един източник на информация.

Друго нещо, което е важно за източниците, е че рядко можем да разчитаме само на един. Много полезно за разработващите такива теми е да определят един основен източник на информация за даден продукт, и поне един алтернативен, така че да могат сами да преценят истинността на дадена информация. Сравняването и проверката на информацията е един от основните етапи в писането на курсова работа.

Преценяването на основният източник рядко е трудно - например всеки свободен софтуер си има някакъв основен форум(mailing листа) като основен източник на информация (някои имат и резюмета на основния източник, като например kernel traffic (www.kerneltraffic.org) и LWN (lwn.net) за Linux-kernel mailing list). Съответно комерсиалните продукти имат страници на производителите, и понякога публични (и поддържани от производителя) форуми.

Подходящите алтернативни източници най-често се поддържат и използват от потребители на дадения продукт, и не е трудно да бъдат открити чрез различни търсачки. Те дават един допълнителен поглед върху продукта и ни дават допълнителна информация за продукта, която може да я няма в основния източник (или просто да е различна). Също такива полезни източници са различни писания на тема продукта.

Има и трети вид източници на информация - насочващи такива, които много често се бъркат с основните такива. Това са например различните сайтове, които правят бази данни с security проблеми. Те са полезни за намиране на посока за по-нататъшно търсене, и за изясняване на някои ключови моменти, но не и като единствен източник, в който има цялата нужна информация.

Това разделение на източниците важи и за неща, които не са точно продукти - нека дам един пример за buffer overflows. Основен източник би ни била статията на Aleph One, "Smashing the stack for fun and profit". След това, като разберем основните принципи, можем да потърсим в сайта на основния източник (в нашия случай - phrack) допълнителна информация и други статии по въпроса, след което, събрали тази информация, можем да намерим алтернативни източници чрез google, като търсим специфични неща при heap overflows, off-by-one атаки и т.н. Можем да използваме сайт като securityfocus, за да съберем информация за честотата на получаване на тези атаки, и за отправна точка към различни хора и компании, които се занимават с намиране на такива проблеми и писане на exploit-и.

Проблем се получава и от това, че поради недостатъчно източници в темата се пропускат важни неща, които не са описани навсякъде. Много често, поради четене на рекламни брошури се пропускат други продукти със същата функционалност, други възможности на системите (и например пробивите в тях), и т.н. Много важно за една такава курсова работа е да е изчерпателна, да покрива поне основните неща по темата.

Следващия проблем с източниците и грешния им подбор е вмъкването на ненужна информация. Случва се доста често, поради неразбиране на материала, да се вмъкне някакъв параграф, който изглежда на място, и всъщност няма нищо общо с темата, или да се вмъкне материал, който има отношение към темата, но няма смисъл от него. Например, в тема, който разглежда сигурността на FreeBSD ядрото няма смисъл да се слага source кода на цялото ядро, въпреки че той има връзка с темата.

Този проблем е тясно свързан с нещо, към което трябва винаги да се стремим - минимализъм и елегантност (не само в курсовите си работи). Много подходящ е един цитат на покойния Edsger W. Dijkstra, "...elegance is not a dispensable luxury, but a factor that often decides between success and failure." (EWD1273). Целта на една тема като цяло е да е използваема, т.е. в нея да има нужната информация, без неща, които да ни отклоняват или пречат да я намерим и използваме. Затова например уводите трябва да са кратки и стегнати, да се въздържаме от ненужни отклонения, и от вмъкване на безсмислена информация и усложнени изрази, така че да правим четенето трудно.

За да покажа по-добре идеята за минимизация, ще дам следния пример - нека трябва да пишем курсова работа, в която се обсъждат syscall-овете, използвани при работа с бази данни под Linux:

В операционната система Linux (чиито представители са RedHat Linux, SuSe linux, Debian GNU/Linux) системното извикване (syscall) open (което няма wrapper в libc6) може да се зададе флаг O_SYNC (чрез побитови операции с втория параметър). Този битов флаг ни дава синхронна работа с устройството, на което се намира файла, и е полезно например за бази данни. За пръв път се появява в SGI Irix (където има и fcntl операция върху descriptor, която може да доведе до същия ефект).

open приема флаг O_SYNC, който води до синхронна работа с файла, т.е. приложението може да е сигурно, че данните му са достигнали физическия носител след връщането на функцията.

Вторият текст в контекста на темата съдържа всичката ни нужна информация - няма смисъл да обясняваме, че сме под linux, кои са му представителите (което е и неточно като термин), откъде произхожда, и че е полезно за бази данни (нали в крайна сметка това е темата).

Една от причините да се появяват доста от по-горе описаните проблеми е, че не се прави разлика между цитиране и преписване, и изобщо се преписва/превежда безогледно. Целта на една тема не е да се покаже колко добре може да се налепят парчета информация, намерени от няколко места, а да се напише от студента, и да се покаже, че той разбира за какво става въпрос, и може да го обясни със свои думи. В крайна сметка, обработката и разбирането на много информация са много важни за всеки, който работи в областта на сигурността (и в информатиката като цяло).

И като последно, изискването за обем - много хора се притесняват от него, и за това вмъкват много ненужна информация (на което се спрях по-горе). Понеже проверяващите всъщност наистина четат курсовите работи (колкото и невероятно да се вижда това на студентите), се цени много повече качеството, отколкото количеството, и дори има шанс една разводнена тема, която обаче отговаря на изискването за обем, да получи по-ниска оценка от такава, която не е достатъчно голяма, но съдържа нужната информация в стегнат вид.

-- без правописни и стилистични грешки -- изчерпателно -- вярно -- проверка на информацията и източниците и -- нужна и ненужна информация -- минимализъм -- разликата м/у цитат и преписване -- обем -- термини и превод на термините ...


2) Външно оформление

Всяка курсова работа се чете поне по няколко пъти - и от преподавателите, и от хората, които после свалят публикувания вариант през Internet. По тази причина оформлението трябва да се направи по начин, който да не дразни четящите, и е удобен за преглеждане и четене.

Много важен момент за всички теми е, че трябва да са приятни за четене на хартия, и в оформлението им да се изхожда от тази презумпция.

Първият момент е, че форматът на предадената тема трябва да е PDF. Този формат е избран, защото се поддържа от всички операционни системи, има много публични инструменти за работа с него и конвертиране към него, и видът му на екрана и на хартия е един и същ (за всичко това допринася стабилната му спецификация).

Използваните шрифтове трябва да са SansSerif-ни (TimesNewRoman е Serif-ен шрифт, Arial, FreeSans са SansSerif), поради това, че по-лесно се четат. За source code, имена на функции, вход/изход на машина и т.н., е важно да се изпозва fixed-width шрифт, а не пропорционален (подходящ такъв шрифт е monotype). Специално цитирането на source код би трябвало да изглежда така:

src/linux-2.6.7/net/ipv4/ip_options.c: (първия ред е 87) 

       struct ip_options *sopt;
       unsigned char *sptr, *dptr;
       int soffset, doffset;
       int     optlen;
       u32     daddr;

       memset(dopt, 0, sizeof(struct ip_options));

       dopt->is_data = 1;

       sopt = &(IPCB(skb)->opt);

       if (sopt->optlen == 0) {
               dopt->optlen = 0;
               return 0;
       }

       sptr = skb->nh.raw;
       dptr = dopt->__data;

Така става веднага ясно откъде е source, и за кое в него се говори - например, че на ред 98 се занулява структурата с опциите, и това лесно може да се намери и в оригиналния файл.

По същия начин би трябвало да се показва работа с терминал:

vasil@marla:~$ id uid=1000(vasil) gid=1000(vasil) groups=1000(vasil),4(adm),30(dip),1012(chise) vasil@marla:~$ pwd /home/vasil vasil@marla:~$ uptime 

13:00:51 up 67 days, 52 min,  3 users,  load average: 3.14, 2.01, 1.87

2) оформление -- шрифтове -- формат (pdf) -- вмъкване на source и подобни -- link-ове -- бележки под линия -- библиография

3) как беше написано това -- gedit -- aspell -- openoffice -- xpdf

4) заключение


библиография http://www.microsoft.com/bulgaria/office/office2003/applications.mspx http://www.kernel.org/ RFC 2821 Phrack (http://www.phrack.org/) Писанията на Edsger W. Dijkstra ( http://www.cs.utexas.edu/users/EWD/ ) "Как се пише дипломна работа", Умберто Еко

Retrieved from "https://ilianko.com/index.php?title=Как_се_пише_курсова_работа_(проект)%3F&oldid=5489"