В числения анализ, числено интегриране определя група от алгоритми за намиране стойността на определен интеграл. Понятието се използва и при численото решаване на диференциални уравнения.
Идеята на численото интегриране е функцията f(x) да се приближи с подходяща функция φ(x), която по-лесно може да се интегрира.
, където:
- може да се интегрира точно
- e остатъка (грешката - residual)
Най-често φ(x) е интерполационен полином построен по някакви възли в интервала за .
Числените методи за интегриране се налага да се използват:
- Когато не съществува примитивна функция за f(x) (интегралът не се изразява с елементарни функции)
- когато примитивната функция за f(x) е много сложен израз
Ако f(x) е плавно изменяща се функция, която може да се интегрира в малък брой измерения и има определени гранични стойности, съществуват редица методи с различна степен на точност за апроксимиране на интеграла .
Представяме интеграла по следния начин:
.
Формули на Нютон-Коутс за числено интегриране
Пример. Да се пресметне по формулата на десните правоъгълници
Решение. По условие
Метод на правоъгълниците
Съгласно
x = {2, 2.1, 2.2, 2.3, 2.4, 2.5, 2.6, 2.7, 2.8, 2.9, 3}
y = {0.346574, 0.353303, 0.35839, 0.362134, 0.364779, 0.366516,0.367504, 0.367871, 0.367721, 0.367142, 0.366204}.
Аналитично решение
Решение с Матлаб
h = 0.1 % step
m = 0; % temp
for i = 2:0.1:3-0.1
m = log(i)/i + m
end
I = m*h
I = 0.36219
Оценка на грешката
Грешка от интегриране:
Сумарна грешка:
за
Максималната стойност в [2,3] на е при x = 2
Анализ
Разликата от аналитичното решение и численото решение е 0.3632 - 0.3621 = 0.0011, което е в рамките на максималната грешка.