Timestamp
timestamp или удостоверявание на време
Данни, които идентифицират и удостоверяват, кога (година, ден,час, секунда ...) е възникнало дадено събитие.
- пощенско клеймо
- електронно удостоверение на време
Електронно удостоверявание на време
[1]Удостоверяването на време е услуга, която се предоставя в частна или обществена полза от съответния за това доставчик. Същността й се състои в издаване на електронен подпис от страна на доставчика върху изпратен му от заявителя хеш, при което в електронно подписания блок информация, който се връща на заявителя, освен хеша се указва и точното време на извършване на подписването. Върнатият към заявителя електронно подписан блок, съдържащ служебна информация, хеша на заявителя и точното време на електронното подписване, се нарича удостоверение за време. Доставчикът на услугата още се нарича "удостоверител на време" или "издател на удостоверение за време". За да може да предоставя услугата, той следва да разполага с универсален източник на време, репериран и отчитащ UTC.
В детайли услугата функционира по следния начин. Заявителят изчислява хеш на някакво съдържание, с използването на стандартизирана хеш функция (към момента това е SHA-1). След това влага изчисления хеш в специално форматиран блок информация и го изпраща към системата на издателя на удостоверения за време. Изпратеният блок се нарича заявка за издаване на удостоверение за време. Издателят проверява заявката за коректност (най-вече синтактична), прибавя към нея точното време в момента на подписването и допълнителни полета с информация, извършва електронен подпис върху така форматирания блок и го връща на заявителя. Полученото от заявителя е удостоверението за време.
За какво служи издаденото удостоверение за време и каква документна стойност има то? Удостоверението за време служи само и единствено като свидетелство, че към момента от време, отбелязан в него, на заявителя е бил известен хеш с някаква стойност, описана в удостоверението. Самият удостоверител на време по право не е виждал съдържанието, от което е изчислен хеша. Предполага се, че той е изчислен от заявителя, но ако следва да бъдем детайлни, би следвало да споменем, че това не е задължително, защото е възможно друго лице да е съобщило хеша на заявителя и последния да го е вложил в заявката изпратена до удостоверителя. Възможно е дори заявителя да е измислил някакво N-битово число, което да съответства като разред на резултата от използването на някоя от стандартните хеш функции и да го е заявил, кото значи, че дори не е нужно на числото, представляващо хеша, да съответства някакво съдържание. Последното обаче не носи никаква практическа стойност.
Казаното по-горе все още не обяснява в детайли точно и ясно документната стойност на удостоверението за време, затова е нужно да бъде обяснена чисто практическата полза от него. Да си представим, че някой трябва да докаже пред съд или друго физическо или юридическо лице, че някакъв блок информация е съществувал преди някаква дата, час, минути и секунди. За целта той следва да е изчислил хеша на това съдържание и да е издал удостоверение за време, преди датата, часа, минутите и секундите, за които ще се доказва давността. Ролята на удостоверителят на време в цялата схема е като независима страна да даде гаранции, че наистина на заявителя е бил известен въпросния хеш преди някаква дата, час, минути и секунди. Тези гаранции той дава чрез електронния си подпис, извършен върху заявката, в която се добавя и точното време на подписване. За доказване на давността се изисква проверка на валидността на удостоверението за време, която е на два етапа. В първия етап се проверява валидността на електронния подпис на удостоверителя (издателя) върху съдържанието на удостоверението, като за целта се изисква копие от съответния удостоверителски (издателски) сертификат и лиспа на данни, че частния ключ към него е бил разкрит (проверява се чрез публикуван CRL списък). Ако при първия етап е потвърдена валидността на удостоверението, се пристъпва към втория етап. Вторият етап изисква да е достъпно копие на съдържанието, за което хеша е изчислен и което е обект на доказване като давност. След това заинтересованото от уставяване на давността лице или организация, изчислява хеша и го сравнява с този публикуван в удостоверението. Ако изчисления и публикувания хешове са равни по стойност, то се приема, че преди някаква дата, час, минути и секунди, съдържанието е съществувало. Това приемане е ключа към документната стойност на удостоверението за време.
Това, че някой е заявил хеш на съдържание за влагане в удостоверение за време, все още не доказва неговото авторство върху съдържанието. На практика удостоверението за време не е документ за авторство или собственост върху съдържанието, а и няма целта да направи това. Когато удостоверенията за време се използват за установяване на авторство, те удостоверяват не самото съдържание, а стойността на електронния подпис върху него. Идеята е следната. Заявителят извършва електронен подпис върху съдържанието (все едно дали електронният подпис ще е вложен или отделен от съдържанието). След това изчислява хеша на съдържанието с електронния подпис и именно него подлага на удостоверяване по време. В този случай удостоверяването за време указва, че преди някаква дата, час, минути, секунди е съществувал електронен подпис върху съдържанието. Ако никой не успее да представи електронен подпис върху съдържанието с по-задна дата и няма други документи за авторство, то заявителя следва да се счита за автор на съдържанието.
Подобен механизъм на определяне на авторство ползва изключително много творците на свободно съдържание, чиито творби са обект на некоректно използване от страна на различни търговски организации, в разрез с лиценза за разпространение и използване на съдържанието. Чрез удостоверение за време те могат да доказват авторството си върху свободно разпространяемо съдържание (например "Снимка: Интернет"). Авторите следва възможно най-бързо след създаването на произведението си, да го подпишат електронно и след това да издадат удостоверение за време за извършения електронен подпис. Всеки автор следва да пази оригиналното съдържание, електронния подпис, обект на удостоверението за време, и издаденото удостоверение. Само чрез тези три елемента на процеса по удостоверяване на съдържанието, може да бъде заявявано авторство на база на давност.
Удостоверители за време
За да има юредическа стойност удостоверението за време с
is a sequence of characters or encoded information identifying when a certain event occurred, usually giving date and time of day, sometimes accurate to a small fraction of a second. The term derives from rubber stamps used in offices to stamp the current date, and sometimes time, in ink on paper documents, to record when the document was received. A common example of this type of timestamp is a postmark on a letter. However, in modern times usage of the term has expanded to refer to digital date and time information attached to digital data. For example, computer files contain timestamps that tell when the file was last modified, and digital cameras add timestamps to the pictures they take, recording the date and time the picture was taken. Contents
1 Digital timestamps 2 Examples 3 Standardization 4 Other meanings 5 See also 6 Notes
Digital timestamps
A timestamp is the time at which an event is recorded by a computer, not the time of the event itself. In many cases, the difference may be inconsequential: the time at which an event is recorded by a timestamp (e.g., entered into a log file) should be close to the time of the event.
The sequential numbering of events is sometimes called timestamping[citation needed].
This data is usually presented in a consistent format, allowing for easy comparison of two different records and tracking progress over time; the practice of recording timestamps in a consistent manner along with the actual data is called timestamping.
Timestamps are typically used for logging events or in a sequence of events (SOE), in which case each event in the log or SOE is marked with a timestamp. In filesystems, timestamp may mean the stored date/time of creation or modification of a file.
