DRBL
Contents
Настройка на боот през мрежатра
прогамата dcs задава услугата, която ще се предлага на отдалечените клиенти
/opt/drbl/sbin/dcs
Инсталиране и настройка на Diskless Remote Boot in Linux сървър
DRBL е безплатно приложение с помощта на което е възможно да се управляват GNU/Linux или Winows базирани системи използвани за работа на повечето компютри. Технологията позволява системите (клиентите) да се инсталират и подържат много бързо и удобно, което улеснява и спестява много разходи на фирмите които се занимават с поддръжката на голям брой компютри. Приложението се поддържа от Debian, Ubuntu, Mandriva, Red Hat, Fedora, CentOS и SuSE операционни системи. DRBL използва споделените ресурси на системата на която е инсталирана, което позволява на клиентските компютри да работят с тях като собствени. Приложението може да се използва съвместно с Clonezilla и/или други програми за управление и поддръжката на твърдите дискове подобни на Symantec Ghost®.
Подготовка на сървъра за инсталация на DRBL средатаt
- Инсталираме избраната дистрибуция (в случея Ubuntu) и конфигурираме мрежовите карти. Използваме “eth0” за връзка с интернет, а останалите мрежови карти като връзки с клиентите на DRBL сървъра ( за предпочитане е да се зададат частни IP адреси от типа: 192.168.101.254 за eth1, 192.168.102.254 за eth2, 192.168.103.254 за eth3 и така с всички мрежови карти ); Важно е да се спазва това правило, относно частните адреси тъй като те са в основата на DRBL. Ако мрежовия мениджър на вашата линукс дистрибуция се стартира автоматично препоръчително е или да се забрани или направо да се премахне. В случея за Ubuntu се препоръчва да се деинсталира мрежовият мениджър напълно, използвайки командата: apt-get remove network-manager. Трябва да се пренастрои и защитната стена на операционната система при конфигурирането на DRBL сървъра. ВАЖНО е при тази стъпка, да се оставят активни NFS, NIS, tftp и dhcp услугите т.е. да не се ограничават или забраняват при конфигурацията на защитната стена.
• Може да се повиши производителността на системата като направим следното ( стъпка не е задължителна): o Ако използвате Gnome като графична среда, може да изтрием някой от езиковите пакети (при Ubuntu те се намират в директория ”/var/lib/gconf/defaults/”). Това ще спести доста дисково пространство (например, ако изпълнявате команда %gconf-tree.xml и %gconf-tree-zh_TW.xml това ще спести 40 MB пространство на сървъра за един клиент, но ако имаме 40 клиента това ще спести 1,6 GB дисково пространство), а и натоварването на NFS сървъра ще намалее. Друго което може да направим е да премахнем ненужните локални файлове като използваме командата „localepurge”.
o Ако Linux дистрибуцията поддържа по-бързата ReiserFS файлова система е по-добре да се използва тя с цел повишаване на производителността в сравнение с ext2/ext3 файловите системи. За тест маже да използвате този benchmark.
• След като се инсталира Linux дистрибуцията на сървъра, проверяваме дали DMA режима е включен. Това ще доведе до ускоряване на времето за достъп до файловете на твърдия диск. Използваме команда "hdparm /dev/hdx" за да проверим дали DMA режима е включен или изключен. Ако е изключен с "hdparm -d1 -c3 -k1 /dev/hdx" го включимаме. Заместваме /dev/hdx във /dev/hda ако IDE HD за използвания Linux е в режим "Primary IDE".
• Забележка: с изключение на Selinux дистрибуцията, при ядрото на Fedora Core 3 и по късните версии – Освен ако не сте администратор който е наясно със SELinux, е по-добре да го изключим, или рискуваме да се сблъскаме с проблеми от типа „Достапът отказан”. За да изключим SElinux, настройваме: SELINUX=disabled в директорията /etc/sysconfig/selinux или /etc/selinux/config, след което рестартираме машината.
• Ако разполагаме само с една мрежова карта, може да настроите само два IP адреса единият eth0 и eth0:1- който ще се използва за DRBL сървъра, а с eth0 се осъществяваме връзка с интернет. Забележка: възможно е да IP адреса на виртуалния интерфейс (eth0:1) да предизвиква проблеми ако не зададем статични адреси на клиентските системи, посредством техния MAC адрес. Препоръчва се използването на повече от една мрежова карта за улеснение на начинаещите, тъй като в противен случай трябва да се запишат MAC адресите в DHCP сървъра което за начинаещите представлява трудност. Затова се препоръчва използването на 2 или повече мрежови адаптера.
Настойка на потребителските копютри
Забележка, тази стъпка се изпълнява при настройката на сървъра с цел използване от клиентите. Важно е да се завърши напълно първа стъпка преди да се продължи. • В зависимост от избраната дистрибуция, инсталацията и настройката на DRBL сървъра протича по – различни начини o Debian и Ubuntu дистрибуции Ако дистрибуцията поддържа apt (aptitude) опцията може да добавим следния ключ: (ID: 1024D/D7E8DF3A, Key fingerprint = F532 A131 65AF 2168 1634 DB1B 4000 9511 D7E8 DF3A). Това може да стане по два начина показани тук. "wget -q http://drbl.org/GPG-KEY-DRBL -O- | sudo apt-key add -", при втория обаче трябва да свалите ключа от сървъра, който за DRBL приложението е D7E8DF3A, това се прави с команда "gpg --keyserver subkeys.pgp.net --recv-key D7E8DF3A" след това "gpg -a --export D7E8DF3A | apt-key add -" което се добавя към „apt” опцията. • Редактира се сорслист файла който се намира в: /etc/apt/sources.list
deb http://ftp.us.debian.org/debian/ lenny main deb http://drbl.sourceforge.net/drbl-core drbl stable
Ако използвате Ubuntu Maverick (10.10):
deb http://archive.ubuntu.com/ubuntu maverick main restricted universe multiverse deb http://drbl.sourceforge.net/drbl-core drbl stable
Ако използвате Ubuntu Lucid (10.04):
deb http://archive.ubuntu.com/ubuntu lucid main restricted universe multiverse deb http://drbl.sourceforge.net/drbl-core drbl stable
• Първия ред с команди може да се замени с друга опция за Debian или Ubuntu. Вторият ред, обаче се отнася до копията на допълнителните програми и приложения, които може да откриете тук! Ако искате да използвате тестова установка, заменете вторият ред с:
deb http://drbl.sourceforge.net/drbl-core drbl stable testing
По желание може да се инсталира някоя от нестабилните версии, като заменим втория ред с:
deb http://drbl.sourceforge.net/drbl-core drbl stable testing unstable
• Изпълняваме командата "apt-get update"
• Изпълняваме командата "apt-get install drbl" за да инсталираме DRBL програмата.
o Забележка! Има два основни сайта от който може да се свали ядрото на DRBL приложението. (1) http://ftp.twaren.net/local-distfiles/drbl-core/ (2) http://free.nchc.org.tw/drbl-core Вариант едно: ако имате бърза връзка с интернет и дистрибуцията подържа apt опцията. Изпълнете "/opt/drbl/sbin/drblsrv -i". Бележка: има интервал преди "-i" опцията. Ето пример. Ако не сте сигурни за настройките просто оставете тези по подразбиране. Вариант две : ако нямате връзка с интернет или връзката ви е бавна и не искате автоматично да се инсталира ядрото, а дистрибуцията не подържа „apt” опцията. Може да инсталирате ядрото сами, като необходимите пакети може да видите като напишете: "/opt/drbl/sbin/drblsrv-offline -r". След като инсталираме необходимите пакети и сме сигурни в настройките на сървъра може да изпълним командата "/opt/drbl/sbin/drblsrv-offline -r", или може да свалим по -подходящо ядро за сървърна платформа, ако възникне проблем със съвместимостта на клиентите. При смяна на ядрото изпълняваме командата "/opt/drbl/sbin/drblsrv-offline -k $KERNEL_PKG" (като заменим $KERNEL_PKG с името на rpm или deb файла на новото ядро). Ако не сме сигурни просто натискаме Enter за да приемем стойността зададена по подразбиране.
• За по – нетърпеливите: ако имате бърза връзка с интернет и дистрибуцията подържа „apt” опцията. Изпълнете "/opt/drbl/sbin/drbl4imp" командата за да изпълните казаното дотук. "drbl4imp" използваме настройките по подразбиране за DRBL сървъра. ВАЖНО Е ДА СЕ ИМА В ПРЕДВИД, че е възможно да има несъответствие със средата (конфликти), засягащи основно “обхвата” на dhcp опцията на сървъра (клиентите няма да получават един и същи ip адрес всеки път). Ако искаме настройката да е съгласувана с установка изпълняваме последната точка повторно, стъпка по стъпка.
