Махало

From Ilianko
Движение на махало под въздействие на гравитацията

Цел: Създаване на връзки между диференциране и диференциални уравнения.

Постановка: Математическо махало. (Съпротивлението на въздуха се пренебрегва). Да се намери зависимостта на махалото спрямо времето, т.е. функцията на движение на махалато.

Анализ: Във всеки момент махалото се движи с различна скорост и ускорение, зависещи от ъгъла на отклонение на махалото.

Производни, разстояние, скорост и ускорение.

Движението на махалото се извършва по окръжност с радиус равен на дължината на нишката, на която е окачено махалото. От тук, следва че:

За да изразим скоростта ползваме първата производна (изменението на разстоянието за единица време). Изменя се само ъгълът, а дължината на нишката е константа и се запазва:

По да изразим ускорението, използваме втората производна

(1)

Сили действащи на махалото

Под внимание се взема само силата действаща по посока на движението. Допирателната по окръжността на движение (тангенциалната сила ( танго -> допир)). Перпендикулярната сила (нормалната ) се неутрализира.

От II закон на Нютон

За махалото (2)

Диференциално уравнение на махало

От (1) и (2)

Решаване на диференциалното уравнение

Има два подхода при решаване на диференциални уравнения, аналитичен и числен. При конкретното уравнение са възможни и двата подхода, но аналитичният метод може да се използва за . В този случай диференциалното уравнение ще се преобразува в линейно от втори ред.

Аналитично решение

Полагаме , от тук - хомогенно диференциално уравнение от 2-ри ред

Уравнението е от вида , затова лесно могат да се намерят решения във вида , където за r се решава уравнението , a именно:

от тук =>

За получаване на конкретно решение ще зададем начални условия. Примерно в началното положение , махалото е отклонено на градуса и пуснато свободно, т.е. с нулева начална скорост.

=>

За решение на задача при малки ъгли се получава

e ъгловата скорост с която ще се движи махалото.

От тук

Визуализация на решението с Matlab

Имаме следните начални условия:

l = 5; % m
g = 9.8; % m/s^2
theta_0 = 17; % degree
theta_0r = 17*pi/180 % ъгъл в радиани
omega = sqrt(g/l); % ъгловата скорост
t = 0:0.1:20; % интуитивно си избираме подходящ интервал за изследване
theta = theta_0r*cos(omega.*t); % Фундаментална формула, с който започва анализа на трептенията

% За тези с по-малко въображение и тези, които искат да представят резултатите на други
plot(t,theta); 
xlabel('t [s]'), ylabel('theta [rad]');
axis([ 0 20 -0.4 0.4]);
title('Matematichesko mahalo');
% Само трябва да добавим съпротивление на въздуха; вятър;
% маса на нишката, която държи махалото; трептене на опoрната точка и да решим за всякакви начални условия. 
Нито повече, нито по-малко от една синосоида

Аналитично решение с Matlab

Общо решение:

syms g l;
y = dsolve('D2y = -(g/l)*y', 't')

%решение
% yC15*exp((t*(-g*l)^(1/2))/l) + C16/exp((t*(-g*l)^(1/2))/l)

Частно решение с начални условия

% l=5, g=9.8, 0.3 = 17*pi*180
y = dsolve('D2y = -(9.8/5)*y','Dy(0)=0, y(0) =0.3','t') 

%решение
% y = (3*cos((7*t)/5))/10

Числено решаване с Matlab

Решението се състои в две части. Първо се създава файл - функция описваща уравнението Второ изпълнява се функцията ode45();

Функция mah1

function  ds = mah1(t, yy, l , g)
% t е променливата, по която диференцираме, в случая не се ползва
% защото не е част от уравнението
% y функцията, която търсим
% dy  e  нейната първа производна
% d^2y/dt^2 + g/l*sin(y) = 0 - matematichesko mahalo

y = yy(1);  %  Тези два реда са за онагледяване,
dy = yy(2); %  стойностите за уу може дирктно да се
% запишат в долните изрази.

ds(1,1) = dy;  % <=> ( y(t) )' = dy(t)
ds(2,1) = -g/l*sin(y); % <=> ( dy(t) )' = -g/l*sin(y)
% ds са конкретни числови стойности
end

Скрипт за извикване на ode45()

g=9.8;
l=5;
x0 = [17*pi/180; 0]; % начални условия
t = 0:0.01:20;
options = [] ; % за сега не ни интересуват
[t,x] = ode45(@mah1,t,x0,options,l,g);

plot(t, x(:,1)); % make the plot
title('Reshenie mat. mahalo s ode45()');

Числено интегриране

При численото решаване, знаем началната стойност на функцията и начина по който тя се изменя. С тези входни данни, точка по точка се изчислява всяка следваща стойност на функцията.

Най-лесният алгоритъм за тази цел е метода на Ойлер. Ето какво образно показано изпълнява ode45()

% Метод на Ойлер за интегриране
dt = 0.001;   % колкото по-малко, толкова по-точно и по-бавно
t = 0:dt:20;  % интервала, който ще разгледаме

g = 9.8; l = 5;

% Начални условия
y(1) = 17*pi/180;
ydot(1) = 0;

for i = 1:(20/dt)
    y(i+1) = y(i) + ydot(i)*dt;
    ydot(i+1) = ydot(i) - g/l*sin(y(i))*dt; 
end
plot(t, y)