DNS

Първият DNS започва да работи през 1985 г. с цел да замени IP адреса с удобно име за запомняне (5 години преди WWW). Първите TLD (Top Level Domain - домайн от най-високо ниво) са .com, .net, .org, съответно означават типа на сайта - commercial, nетwork и organisation (в момента има 20+2 типа) или страната (bg - e TLD за България, 248 страни). До 1995 регистрацията е била безлплатна, но пoради нарастналото регистриране на имена (днес около 20+ милиона) се въвежда такса за подръжка.

Предназначение

• DNS – Следи кой хост кой е!
• IP рутираща система – Следи как са свързани хостовете!
• Основна функция на DNS e да прави връзката между името на хоста и неговия IP адрес.
• Предоставя информация за сървърите пощенските сървъри (Мail eXchange servers) за всеки домайн.

Основни принципи на работа!

• Клиент/ Сървър (всеки хост свързан в интернет има инсталиран клиент DNS)
• Йерархична система -> subdomain.registered_domain.top_level_domain.
• . <=> root
• Разпределена база от данни ( Всеки DNS сървър съдържа част от цялата информация – настроена информация, кеширана информаиця)

Осъществяване на връзка. DNS кешират получената информация за определен период от време (TTL – time to live) и в повечето случаи пътят до отговора на запитването е по-кратък.

ftp://ftp.internic.net/domain/root.zone - файл на root nameserver

Zone – Ако Domain Name е името на дадена реална област, зоната може да се нарече областната администрация, която отговаря за тази област. Информацията на зоната се запива в зоновия файл, текстов файл, който най-често съдържа следните ключови думи:

• SOA (Start of Authority - "данни за конта на официалната администрация") – описва най-основните параметри на този домейн/сайт – начало на зоната, администратор, главен DNS сървър, име, времеви периоди.
• @ - съкращение използвано за означаване на главният Domain name
• NS (Name Server) – указва DNS сървър за домейна и за зони на субдомейни. По изискване трябва да има поне два такива записа, главен ( primary/master) и резервен (secondary/slave) DNS сървър.
• A (Address) запис: Тук точно се осъществява връзката domain name IP. За да съществува името трябва да е описано тук.
• MX (Mail eXchanger) дава информация за пощенския сървър на домейна. По стандарт това е задължително поле, но ако отсъства поща се изпраща към адреса сочен от A записа на домейна.
• CNAME ( canonical name - канонично име) или още nicknamе - псевдоним на А запис.
• PTR (pointer) – дава обратната връзка IP  domain name. ;