Маршрутизация

Какво е маршрутизация

Маршрутизация или рутиране е процес на избиране на път в дадена мрежа, по който да се изпрати мрежовия трафик.

Рутиране има в различни мрежи - телефонни мрежи (комутационни вериги), транспортни мрежи (логистика), компютърни мрежи (пакетна комутация).

В компютърните мрежи информацията се предава на пакети, затова рутирането се занимава с препращането на пакет от комуникационна точка към друга комуникационна точка (нод - възел, който в частност може да е router, bridge, gateway, firewall, switch или host). Целта е информационният пакет да бъде пренесен от началната точка до крайната точка.

Всеки компютър с подходящ софтуер може да изпълнява роля на някои от тези устройства, но при големи натоварвания се препоръчва специализиран хардуер.

Рутиращата машина препраща пакети според своята рутираща таблица, в която са описани пътищата до различни дестинации (мрежи). Оптималното конструиране на рутиращата таблица е много важно за ефективно рутиране.

Трафик според дестинация

• anycast - до всеки от група нодове
• broadcast - до всички нодове
• multicast - до група от нодове
• unicast - до точно определен нод
• geocast - до географска област

Видове рутиране

Статично рутиране

На практика малки мрежи могат да използват ръчно конфигурирани рутиращи таблици, това се нарича статично рутиране (не адаптивно).

Приципно цялата мрежа може да бъде конфигурирана статично, но по този начин мрежата не е устойчива на повреда в даден нод. Ако има промяна и повреда в мрежата трафика няма да може да се пренасочи. Трябва да бъдат обновени съответните рутиращи таблици или да бъде отсранена повредата, за да може мрежата да функционира нормално.

n entire network can be configured using static routes, but this type of configuration is not fault tolerant. When there is a change in the network or a failure occurs between two statically defined nodes, traffic will not be rerouted. This means that anything that wishes to take an affected path will either have to wait for the failure to be repaired or the static route to be updated by the administrator before restarting its journey. Most requests will time out (ultimately failing) before these repairs can be made. There are, however, times when static routes can improve the performance of a network. Some of these include stub networks and default routes. [edit] Example

To configure a static route to network 10.10.20.0/24, pointing to a next-hop router with the IP address of 192.168.100.1, type: (Note that this example is written in the Cisco IOS command line syntax and will only work on certain Cisco routers[2])

ip route 10.10.20.0 255.255.255.0 192.168.100.1Destination network 10.10.20.0 subnet 255.255.255.0 next-hop 192.168.100.1

The other option is to define a static route with reference to the outgoing interface which is connected to the next hop towards the destination network.

ip route 10.10.20.0 255.255.255.0 Serial 0/0Destination network 10.10.20.0 subnet 255.255.255.0 next-hop Serial interface 0/0 (local exit

Динамично рутиране

Големите мрежи имат сложна топология, която своевременно може многократно да се променя. Това прави ръчната конфигурация неприложима. Динамичното (адаптивното) рутиране позволява автоматична настройка на рутиращата таблица. Последната се променя според информацията, която се обменя между нодовете посредством рутиращи протоколи и заложениете локални предпочетания за всеки нод.

Примери за такива протоколи са RIP - Routing Information Protocol и OSPF (Open-Shortest-Path-First protocol). Дънамичното рутиране пробладава в Интернет, но изисква съответните познания за правилното му конфигуриране.