| − | <strong>"Нова генерация завинаги"</strong><br />Аз се казвам Проект.<br />Това е единственото, което знам.<br />Нося очила два диоптъра<br />за късогледство.<br />Искам да говоря<br />със светиите.<br /><br />Тридесет червени буквички<br />се заизкачваха<br />по сакото му<br />и в реда, който създадоха,<br />означиха следната безнадеждност:<br />"Светиите не са в света на проекциите".<br /><br />Изминавайки разстоянието<br />с наведена глава,<br />той се пъхна в детското си креватче.<br />"Спи, мили мой" - прошепна някой.<br />"Излекувай комплексите си."<br />"Какво е това комплекс?" -<br />пита момиче.<br />Отговорът гласи:<br />(не знам кой го каза)<br /><br />Колективна организация,<br />манипулираща посредством<br />лъжи и...<br /><br />Аз се казвам Комплекс.<br />Просто съм малко самотен,<br />когато вълните галят перчема ми,<br />чиста коса, потопена<br />извън брега на новата чувствителност.<br />Не, не е така в съня ми.<br />Там имената нямат значение.<br /><br />Аз се казвам Поредица.<br />Нима съм толкова слаба?<br />Никой не остава при мен<br />и кръг от бледи сенки<br />в тялото и...<br />Ръцете ми треперят.<br />Моля ви, сами познайте името ми,<br />защото е толкова трудно<br />да си презрението на другите.<br /><br />"Сложете всичко в ред" -<br />крещи малко старче,<br />летящо на скейтборд,<br />но вече след миг се е изгубило.<br />И друго:<br />"Бъдете откровени<br />в този последен разговор" -<br />гласи плакат пред института<br />за формиране на младежта.<br /><br />"Плюя на него!<br />Плюя на майка си!<br />Плюя на себе си!<br />Плюя на инвалидния стол,<br />който е животът ми.<br />Защото аз съм никой<br />и такъв ме избра лотарията" -<br />каза един никой и се стопи.<br /><br />"А сега да видим<br />кои са новите печеливши<br />в конкурса за самоутвърждаване" -<br />чухме гласа от радиото.<br />"Всички са от матрицата<br />на коремите и гушите."<br />6 от 49. Але - хоп!<br />Нови полюси.<br />Нов живот. Кой го каза?<br /><br />Аз живея на улица "Нов живот"<br />и номерът ми е безкрайност.<br />Толкова съм малък,<br />че просто ми се повръща.<br />Къща!<br />Къща!<br />Къща! - повтаряше<br />преди смъртта си.<br /><br />Зелени поляни, хълмове, природа.<br />Двама влюбени се гледаха<br />продължително в очите,<br />докато изумени от грозота<br />тръгнаха един срещу друг,<br />рога срещу рога.<br /><br />Самота!<br />Велика обла пита.<br />Вкусна, но опасна,<br />опияняваща самота!<br /><br />"Не искам деквалификация.<br />Не искам деквалификация."<br />Мамо, прости ми!<br /><br />Аз се казвам Радост.<br />И още в детската градина<br />момчетата гледаха<br />под престилката ми.<br />До днес не разбрах<br />там какво има.<br /><br />Има и други.<br />Ние сме всички.<br />Подайте си ръцете.<br />О, Господи! Спаси ни, Господи!<br /><br />Толкова дълго чаках,<br />пет, шест столетия.<br />Идвам с вас.<br /><br />Ръцете си подайте всички!<br />Коленичили, прави, вървящи,<br />плачещи, истински, летящи.<br />Всички заедно да направим<br />един Голям,<br />който да влезе в културния храм.<br /><br />И така, хванали заедно ръцете си,<br />започваме да вием<br />като стадо хиени,<br />които останаха:<br />Винаги!<br />Винаги!<br />Винаги!<br />Завинаги с празни кореми,<br />чуваш ли ни, Създателю?<br /><br />Ние сме завинаги нова генерация<br />със кървящи от мъка<br />и болка очи.<br />Знаем, че за нас<br />няма компенсация<br />и повръщаме върху надеждата<br />за по-добрите дни.<br /><br /><br />Димитър Воев<br />30.05.1987 г.<br /><br /><
| |
