Static routing

Опитна постановка 1: Дадена е мрежа (фиг.1), състояща се от три подмрежи – MAT, INT и DIFF, свързани помежду си с рутери интеграл и диференциал.

Фиг.1. Статично рутиране, опитна постановка

Адресна схема

Попълнете празните клетки от таблицата, в съответствие с мрежата от фиг.1 и дадената информация.

Network	IPv4	netmask(decimal)	gateway
INT	10.10.12.0 / 24
DIFF	10.10.11.0 / 24
MAT	10.10.10.0 / 30		/\/\/\/\/\/\/\
router	if0	if1	route to DIFF
int	10.10.12.1 /24	10.10.10.1 /30
router	if0	if1	route to INT
diff	10.10.11.1 /24
Workstation	IPv4 address	netmask (decimal)	gateway
PC1	10.10.12.12/24
Workstation	IPv4 address	netmask (decimal)	gateway
PC2

Създаване на опитна постановка

За реализацията на хардуерната постановка ще се използва VirtualBox. Ще се създадат 4 виртуални машини от образа на предварително подготвена инсталация Ubuntu server.

Импортиране и настройка на интерфейсите на виртуалната машина.

Като импортирате няколко виртуални машини от един и същ образ, трябва да смените MAC адресите на интерфейсите.

След стартиране на машината сменете имената на машините със съответните имена от адресната схема. За целта трябва да редактирате файловете

• /etc/hostname - тук се изтрива старото име и се записва новото.
• /etc/hosts - тук след адреса 127.0.1.1 се изтрива старото име и на негово място се записва новото

За да редактирате файла може да се използва текстов редактор vi или nano. Трябва да имате администраторски права.

Включване на root потребител

~$sudo su

Отваряне на файл hostname.

~$nano /etc/hostname

Отваряне на файл hosts.

~$nano /etc/hosts

Мрежови настройки Linux

Конфигурация на Linux (Ubuntu) рутер и работнa станция. Използват се вградените в ядрото на Линукс възможности за маршрутизация.

Настройка мрежови интерфейси

Проверете имената на съществуващите интерфейси. Най-често те са eth0 или eth1 или eth2 ... Използвайте командата:

~$ifconfig -a

Използвайте текстов редактор nano или vi и редактирайте файл interfaces.

~$nano /etc/network/interfaces

Във файла се добавя съответната информация и се записва.

Работните станции

За работните станции конфигурационния файл би трябвало да изглежда така

auto lo
iface lo inet loopback

auto ethX
iface ethX inet static
address if0.if0.if0.if0
netmask if0.if0.if0.if0
gateway X.X.X.X

където ethX,if0.if0.if0.if0 и X.X.X.X се заместват със съответните стойности от задача 1.

Рутер

За рутерите конфигурационния файл би трябвало да изглежда така

auto lo
iface lo inet loopback

auto ethX
iface ethX inet static
address if0.if0.if0.if0
netmask if0.if0.if0.if0

auto ethY
iface ethY inet static
address if1.if1.if1.if1
netmask if1.if1.if1.if1

където ethX, ethY, if0.if0.if0.if0 и if1.if1.if1.if1 се заместват със съответните стойности за съответния рутер от задача 1.

Допълнителна литература: Мрежови настройки в Debian

Прилагане на промените

За да се заредят новите настройки, мрежовите интерфейси трябва да се рестартират.

:~$ ifdown ethX && ifup ethX

където ethX' е името на интефейса.

Тестване на мрежовите настройки

Проверка настройките на интерфейсите

Без параметри командата показва текущото състояние на порта

:~$ifconfig

Пътища

:~$ netstat –r 

Текущата рутираща таблица. Без добавени пътища (ръчно или от рутиращ демон) се показват пътищата само към директно свързаните мрежи, т.е. ползва се информацията от настройката на интерфейсите.

Internet Control Message Protocol (ICMP)

Ping изпраща ехо заявки (изпраща се съобщение и се чака отговор че е получено).

:~$ ping X.X.X.X 

където X.X.X.X e IP адресът на машината, която проверяваме дали има връзка с нашата машина. Много често стандартните настройки на firewall-ите ограничават ping заявките.

Попълнете таблицата: Заменете имената с IP адресите на компютрите и тествайте наличието на връзка с командата ping.отбележете с да и не наличието на връзка.

От / Към	PC1	интеграл if0	интеграл if1	диференциал if1	диференциал if0	PC2
PC1
интеграл
диференциал

ip forwarding

Включване на ip forwarding (препращане на пакетите, само за рутерите).

Редактирайте файла sysctl.conf.

~$ nano /etc/sysctl.conf

Разкоментира се реда: net.ipv4.ip_forward = 1 и се записва.

Настройките могат да се приложат без рестариране с командата:

~$ sysctl –p #динамично презареждане на %настройките на ядрото

routes

Добавяне на статични маршрути ( routes ) към рутиращите таблици на рутерите.

Като имате предвид,че X.X.X.X е адреса на мрежата с маска Y.Y.Y.Y, която е достъпна през рутер с адрес Z.Z.Z.Z.

:~$ route add –net X.X.X.X netmask Y.Y.Y.Y gw Z.Z.Z.Z
:~$ netstat –r #показване на текущата рутираща таблица

Запишете рутиращата таблица на един от рутерите.

Destination	Gateway	Genmask	Flags	Iface

Попълнете таблицата: Заменете имената с IP адресите на компютрите и тествайте наличието на връзка с командата ping.отбележете с да и не наличието на връзка.

От / Към	PC1	интеграл if0	интеграл if1	диференциал if1	диференциал if0	PC2
PC1
интеграл
диференциал

Задача

Да се проследи с wireshark преминаване на ping пакет от PC1 до PC2 през всички интерфейси и да се попълни таблицата:

address/interface	integral if1	differencial if0	PC2
Source MAC
Destination MAC
Source IP
Destination IP

Използвани команди

cd sudo cp route

netstat

ping