Difference between revisions of "SslStrip"
Line 1: | Line 1: | ||
− | + | ==TLS (SSL)== | |
+ | TLS (на английски: Transport Layer Security) и неговият предшественик SSL (на английски: Secure Sockets Layer) са криптографски протоколи, които осигуряват сигурност на комуникацията по Интернет. TLS и SSL криптиране са сегменти на мрежови връзки над Transport Layer, използвайки асиметрична криптография. | ||
− | + | Няколко версии на протоколите се използват широко при уеб, електрон поща, гласова комуникация (VoIP) и др. | |
− | |||
− | |||
− | + | TLS се описва в[http://tools.ietf.org/html/rfc5246RFC 5246] и се основава на по-ранните SSL спецификации, разработен от Netscape Communications. | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
TLS позволява на клиентски / сървърски приложения да комуникират в мрежата по начин, предназначен за предотвратяване на подслушване и подправяне. | TLS позволява на клиентски / сървърски приложения да комуникират в мрежата по начин, предназначен за предотвратяване на подслушване и подправяне. | ||
− | TLS клиентът и сървърът договарят динамична връзка чрез handshaking процедура. | + | TLS клиентът и сървърът договарят динамична връзка чрез процедура на ръкостискане (handshaking) процедура. Процедурата започва, когато клиентът се свързва с TLS-сървър, изисква защитена връзка и представя на сървъра списък на поддържаните криптирания и хаш функции (ciphers and hash functions). От този списък сървърът избира най-силния шифър и хеш функция и уведомява клиента за решението. |
− | |||
− | Процедурата започва, когато клиентът се свързва с TLS-сървър, изисква защитена връзка и представя на сървъра списък на поддържаните | ||
− | Сървърът изпраща обратно идентификацията си под формата на цифров сертификат. Сертификатът обикновено съдържа името на сървъра, | + | ===Свързване=== |
+ | Сървърът изпраща обратно идентификацията си под формата на цифров сертификат. Сертификатът обикновено съдържа името на сървъра, неговият издател (certificate authority (CA) и публичен ключ за криптиране на сървъра. Клиентът може да се свърже със сървъра, който е издал сертификата и да потвърди валидността на сертификата, преди да продължи нататък. | ||
− | За да се генерират сесийните ключове, използвани за сигурна връзка, клиентът криптира случайно число с публичния ключ на сървъра и му изпраща резултата. Само сървърът може да го дешифрира с неговия личен ключ. Така завършва | + | За да се генерират сесийните ключове, използвани за сигурна връзка, клиентът криптира случайно число с публичния ключ на сървъра и му изпраща резултата. Само сървърът може да го дешифрира с неговия личен ключ. Така завършва процесът ръкостискане и започва защитена шифрована връзка. |
− | Ако някой от по-горните стъпки, се провали, TLS | + | Ако някой от по-горните стъпки, се провали, TLS ръкостискането не успява и връзката не се създава. |
Опитна постановка: | Опитна постановка: | ||
[[Image:sslStrip.jpg|left|thumb|600px|Опитна постановка за SSL атака]] | [[Image:sslStrip.jpg|left|thumb|600px|Опитна постановка за SSL атака]] |
Revision as of 11:28, 11 October 2013
TLS (SSL)
TLS (на английски: Transport Layer Security) и неговият предшественик SSL (на английски: Secure Sockets Layer) са криптографски протоколи, които осигуряват сигурност на комуникацията по Интернет. TLS и SSL криптиране са сегменти на мрежови връзки над Transport Layer, използвайки асиметрична криптография.
Няколко версии на протоколите се използват широко при уеб, електрон поща, гласова комуникация (VoIP) и др.
TLS се описва в5246 и се основава на по-ранните SSL спецификации, разработен от Netscape Communications.
TLS позволява на клиентски / сървърски приложения да комуникират в мрежата по начин, предназначен за предотвратяване на подслушване и подправяне.
TLS клиентът и сървърът договарят динамична връзка чрез процедура на ръкостискане (handshaking) процедура. Процедурата започва, когато клиентът се свързва с TLS-сървър, изисква защитена връзка и представя на сървъра списък на поддържаните криптирания и хаш функции (ciphers and hash functions). От този списък сървърът избира най-силния шифър и хеш функция и уведомява клиента за решението.
Свързване
Сървърът изпраща обратно идентификацията си под формата на цифров сертификат. Сертификатът обикновено съдържа името на сървъра, неговият издател (certificate authority (CA) и публичен ключ за криптиране на сървъра. Клиентът може да се свърже със сървъра, който е издал сертификата и да потвърди валидността на сертификата, преди да продължи нататък.
За да се генерират сесийните ключове, използвани за сигурна връзка, клиентът криптира случайно число с публичния ключ на сървъра и му изпраща резултата. Само сървърът може да го дешифрира с неговия личен ключ. Така завършва процесът ръкостискане и започва защитена шифрована връзка.
Ако някой от по-горните стъпки, се провали, TLS ръкостискането не успява и връзката не се създава.
Опитна постановка: