|
|
(32 intermediate revisions by the same user not shown) |
Line 112: |
Line 112: |
| | | |
| Интегрираме в интервала <math>[x_0,x_1],\, I = \int_{x_0}^{x_1} f(x)\,dx = \int_{x_0}^{x_1} L_1 (x)\,dx + \int_{x_0}^{x_1} R_1 (x) \,dx </math> | | Интегрираме в интервала <math>[x_0,x_1],\, I = \int_{x_0}^{x_1} f(x)\,dx = \int_{x_0}^{x_1} L_1 (x)\,dx + \int_{x_0}^{x_1} R_1 (x) \,dx </math> |
| + | |
| | | |
| <math> | | <math> |
− | \begin(align) | + | \begin{align} |
− | \\ | + | I \approx \int_{x_0}^{x_1} L_1 (x)\,dx = \\ |
− | | + | & = \int_{x_0}^{x_1} \left ( y_0 \frac{x-x_1}{-h} +y_1 \frac{x-x_0}{h} \right ) \,dx \\ |
− |
| + | & = \int_{x_0}^{x_1} y_0 \frac{x-x_1}{-h} \,dx + \int_{x_0}^{x_1} y_1 \frac{x-x_0}{h} \,dx \\ |
− | | + | & = \frac{y_0}{-h}\int_{x_0}^{x_1} (x-x_1) \,dx + \frac{y_1}{h}\int_{x_0}^{x_1}(x-x_0) dx \\ |
− | & \approx \frac{y_0}{-h}\int_{x_0}^{x_1} (x-x_1) \,dx + \frac{y_1}{h}\int_{x_0}^{x_1} (x-x_0) \,dx = \\ | + | & = \frac{y_0}{-h} \frac{(x-x_1)^2}{2} \Bigg |_{x_0}^{x_1} + \frac{y_1}{h} \frac{(x-x_0)^2}{2} \Bigg |_{x_0}^{x_1} \\ |
− | \end(align)
| + | & = h \frac{(y_0+y_1)}{2} |
− | & = \frac{y_0}{-h} \frac{(x-x_1)}{2} \Bigg |_{x_0}^{x_1} + \frac{y_1}{h} \frac{(x-x_0)^2}{2} \Bigg |_{x_0}^{x_1} = h \frac{(y_0+y_1)}{2} | + | \end{align} |
| </math> | | </math> |
| | | |
− | <math> | + | <math> |r_1| \leq M_2\frac{h^3}{12} </math> |
| | | |
− | \begin{align}
| + | ==== Формули ==== |
− | I \approx \int_{x_0}^{x_1} L_1 (x)\,dx = \int_{x_0}^{x_1} \left ( y_0 \frac{x-x_1}{-h} +y_1 \frac{x-x_0}{h} \right ) \,dx = \\
| + | <math> I \approx h \left ( \frac{y_0+y_n}{2} + \sum_{i=1}^{n-1}{y_i} \right ) </math> |
− | & = \int_{x_0}^{x_1} y_0 \frac{x-x_1}{-h} \,dx + \int_{x_0}^{x_1} y_1 \frac{x-x_0}{h} \,dx = \\
| |
| | | |
| + | <math>| R(x) | \leq n \frac{M_2}{2} \frac{h^3}{12} = M_2\frac{(b-a)}{12}h^2</math> |
| | | |
− | & = a^2+2ab+b^2 \\
| + | ====Решение==== |
− | \end{align}
| + | Пример. Да се пресметне по формулата на десните правоъгълници |
| + | <math>\int_2^3 \frac{ln(x)}{x}\,dx , n = 10 </math> |
| | | |
− | </math> | + | <code><pre> |
| + | h = 0.1; |
| + | sum = 0; |
| + | for i = 2+h:h:3-h |
| + | sum = log(i)/i + sum |
| + | end |
| + | sum = sum + (log(2)/2+log(3)/3)/2 |
| + | I = sum*h |
| + | I = 0.36317 |
| + | </pre></code> |
| | | |
− | ====Постановка====
| |
− | ====Решение====
| |
| ====Грешка==== | | ====Грешка==== |
| ====Анализ==== | | ====Анализ==== |
Line 147: |
Line 156: |
| ====Грешка==== | | ====Грешка==== |
| ====Анализ==== | | ====Анализ==== |
| + | |
| + | [http://ilianko.com/files/Simpson08s.pdf Simpson’s Rule and Newton-Cotes Formulas] |
| + | |
| + | [http://ilianko.com/files/numerical_integration_example.pdf промери] |
| + | |
| + | [http://ilianko.com/files/numerical_integration.pdf теория] |
| + | |
| + | [http://ilianko.com/files/numerical_integration_lecture.pdf лекция] |
В числения анализ, числено интегриране определя група от алгоритми за намиране стойността на определен интеграл. Понятието се използва и при численото решаване на диференциални уравнения.
Идеята на численото интегриране е функцията f(x) да се приближи с подходяща функция φ(x), която по-лесно може да се интегрира.
, където:
- може да се интегрира точно
- e остатъка (грешката - residual)
Най-често φ(x) е интерполационен полином построен по някакви възли в интервала за .
Числените методи за интегриране се налага да се използват:
- Когато не съществува примитивна функция за f(x) (интегралът не се изразява с елементарни функции)
- когато примитивната функция за f(x) е много сложен израз
Ако f(x) е плавно изменяща се функция, която може да се интегрира в малък брой измерения и има определени гранични стойности, съществуват редица методи с различна степен на точност за апроксимиране на интеграла .
Представяме интеграла по следния начин:
.
Формули на Нютон-Коутс за числено интегриране
Пример. Да се пресметне по формулата на десните правоъгълници
Решение. По условие
Метод на правоъгълниците
Метод на правоъгълниците
Съгласно
x = {2, 2.1, 2.2, 2.3, 2.4, 2.5, 2.6, 2.7, 2.8, 2.9, 3}
y = {0.346574, 0.353303, 0.35839, 0.362134, 0.364779, 0.366516,0.367504, 0.367871, 0.367721, 0.367142, 0.366204}.
Аналитично решение
Решение с Матлаб
h = 0.1 % step
m = 0; % sum
for i = 2:h:3-h
m = log(i)/i + m
end
I = m*h
I = 0.36219
Оценка на грешката
Грешка от интегриране:
Сумарна грешка:
за
Максималната стойност в [2,3] на е при x = 2
Анализ
Разликата от аналитичното решение и численото решение е , което е в рамките на максималната грешка.
Формула на трапеца
Геометрично извеждане
Идеята на геометричното извеждане е да замести площта под кривата y = f(x) за x = a до х = b с площта на трапец ограничена от точките (a, 0), (b, 0), [a, f (a)], и [b, f (b)].
Метод на трапеца
Правилото на трапеца няма как да е точно за големи интервали, но ако разглежданият интервал се раздели на по-малки интервали и се сумират техните стойности ще се получи сравнително точно заместване. Ако функцията f има втора производна то грешката от интегриране намалява с , където h e големината на интеграла.
Аналитично извеждане
грешка на приближението
, където
Интегрираме в интервала
Формули
Решение
Пример. Да се пресметне по формулата на десните правоъгълници
h = 0.1;
sum = 0;
for i = 2+h:h:3-h
sum = log(i)/i + sum
end
sum = sum + (log(2)/2+log(3)/3)/2
I = sum*h
I = 0.36317
Грешка
Анализ
Формула на Симпсън
Постановка
Решение
Грешка
Анализ
Simpson’s Rule and Newton-Cotes Formulas
промери
теория
лекция