DNS

Първият DNS започва да работи през 1985 г. с цел да замени IP адреса с удобно име за запомняне (5 години преди WWW). Първите TLD (Top Level Domain - домайн от най-високо ниво) са .com, .net, .org, съответно означават типа на сайта (20+2 типа) - commercial, nетwork и organisation или страната (bg - e TLD за България, 248 страни). До 1995 регистрацията е била безлплатна, но пoради нарастналото регистриране на имена (днес около 20+ милиона) се въвежда такса за подръжка.

• • DNS – Следи кой хост кой е!
  • IP рутираща система – Следи как са свързани хостовете!

Основна функция на DNS e да прави връзката между името на хоста и неговия IP адрес. Предоставя информация за сървърите пощенските сървъри (Мail eXchange servers) за всеки домайн. Основни принципи на работа! Клиент/ Сървър (всеки хост свързан в интернет има инсталиран клиент DNS) Йерархична система -> subdomain.registered_domain.top_level_domain Разпределена база от данни ( Всеки DNS сървър съдържа част от цялата информация – настроена информация, кеширана информаия)

Осъществяване на връзка. DNS кешират получената информация за определен период от време (TTL – time to live) и в повечето случаи пътят до отговора на запитването е по-кратък.

ftp://ftp.internic.net/domain/root.zone - файл на root nameserver

Zone –

SOA (Start of Authority) – описва най-основните параметри на този домейн/сайт – начало на зоната, администратор, главен DNS сървър, име, времеви периоди. @  главният домейн NS (Name Server) – указва DNS за домейна и зони на субдомайна. По изискване трябва да има поне два такива записа, главен ( primary,master) и резервен (secondary, slave) DNS сървър. A (Address) запис: Тук точно се осъществява връзката domain name  IP. За да съществува името трябва да е описано тук. MX (Mail eXchanger) дава информация за пощенския сървър на домейна. По стандарт това е задължително поле, но ако отсъства поща се изпраща към адреса сочен от A записа на домейна. PTR (pointer) – дава обратната връзка IP  domain name. ; CNAME (nickname)