IP адрес - Revision history

Anko: /* Термини */

2013-01-22T12:48:44Z

Термини

Anko at 12:48, 22 January 2013

2013-01-22T12:48:29Z

Anko at 17:41, 21 January 2013

2013-01-21T17:41:18Z

Anko at 18:57, 9 January 2013

2013-01-09T18:57:41Z

Anko at 18:57, 9 January 2013

2013-01-09T18:57:02Z

Show changes

Anko at 17:47, 9 January 2013

2013-01-09T17:47:02Z

Anko at 17:41, 9 January 2013

2013-01-09T17:41:52Z

Anko at 17:39, 9 January 2013

2013-01-09T17:39:49Z

Anko: Created page with "IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикн..."

2013-01-08T09:04:00Z

Created page with "IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикн..."

New page

IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които предават информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.

Да вземем за пример IP адреса 207.142.131.236. Получаването на тези числа от домейн адреси, написани в една по-разбираема за човека форма, като например www.wikipedia.org, се извършва от Система за имена на домейни (DNS). Този процес е известен като преобразуване на имената на домейни към IP адрес. (Забележка: Система за имена на домейни е общо понятие, обхващащо всичките Сървъри за имена на домейни)Съдържание [скриване]
1 Повече подробности
2 IP версия 4
2.1 Адресиране
2.2 Даване на IP адрес
2.3 Изчерпване
3 IP версия 5
4 IP версия 6
5 Вижте също
6 Външни препратки

Повече подробности [редактиране]

Интернет протоколът (IP) разпознава логическите интерфейси на хостове по номер, наричан IP адрес. В дадена мрежа този номер трябва да е уникален за всеки от хостовете, които осъществяват връзки в тази мрежа. Доставчиците на Интернет услуги понякога дават на някои потребители на Интернет и име на хост в допълнение към техния цифров IP адрес.

IP адресите на потребителите, които сърфират в световната мрежа (World Wide Web,) се използват при осъществявaне на връзките им със сървърите на уеб сайтовете. Също така, в заглавната част на съобщенията от електронната поща обикновено се записват IP адресите на пощенските сървъри, откъдето изпращаме пощата. В зависимост от връзката на даден потребител с Интернет, IP адресът може да бъде един и същ всеки път, когато той се свързва с Интернет – статичен IP адрес, или различен за всяка сесия (но първата му част си остава същата) – динамичен IP адрес.

IP адресите служат не само за уникалното обозначаване на интерфейсите на хостовете, но и за маршрутизиране, поради което голяма част от тях са неизползваеми или запазени...
IP версия 4 [редактиране]
Основна статия: IPv4
Адресиране [редактиране]

При IPv4, понастоящем стандартен протокол за Интернет, IP адресите са съставени от 32 бита, което прави теоретично 4 294 967 296 (над 4 милиарда) уникални адреси за интерфейси на хостове. На практика обаче, адресното пространство не се оползотворява напълно поради проблемите на маршрутизирането, така че има натиск за разширяване на адресния обхват чрез IP версия 6 (вижте по-долу).

IPv4 адресите обикновено се отбелязват като четворка числа, разделени с точки, т.е. четири байта (по 8 бита), разделени с точки и написани като десетични числа. Например, хостът, известен като www.bg.wikipedia.org, понастоящем има номер [3482223596] (десетично число), което се записва като 207.142.131.204. Тези числа се получават чрез преобразуване в бройна система с основа 256:

3482223596 = 207*2563+142*2562+131*2561+236*2560. Преобразуването на името „www.wikipedia.org“ в съответния номер е направено от DNS-сървърите.

Първоначално IPv4 адресите са имали само две части (пълнокласна мрежа). По-късно частите стават три: част за мрежа, част подмрежова и част за хост, в тази последователност. Обаче с появата на безкласово вътредомейноново маршрутизиране (CIDR) това вече не е валидно и адресът може да има произволен брой йерархични нива. (За момента няма наложил се превод на Classless Inter-Domain Routing). Технически погледнато, това става възможно още при появата на подмрежите, тъй като даден сайт може да има повече от едно ниво на подмрежи в рамките на съответния клас IP адреси).
Даване на IP адрес [редактиране]

IP адресите не се дават произволно. Нуждаещата се организация, примерно доставчик на Интернет услуги, подава заявка за „блок IP адреси“ (netblock) до някоя регистрираща организация, например Американски регистър за Интернет номера (ARIN). Блокът IP адреси съдържа множество адреси, които организацията е свободна да разпределя по свое усмотрение. Ако организацията, привърши адресите от заделеното ѝ адресно пространство, може да подаде заявка за друг „блок IP адреси“.

Например, ARIN са заделили адресите от 64.78.200.0 до 64.78.207.255 на Verado, Inc. От своя страна Verado заделя адресите от 64.78.205.0 до 64.78.205.15 на Bomis. А Bomis пък дава точно определен адрес, 64.78.205.6, на интерфейса на хоста, носещ името www.wikipedia.com.
Изчерпване [редактиране]

Някои групи адреси са заделени чрез RFC 1918 за частни IP адреси. Това означава, че тези адреси са достъпни за употреба от който и да е потребител, поради което едни и същи IP адреси от RFC 1918 могат да се използват в много мрежи. Обаче тези адреси не подлежат на маршрутизиране в Интернет. Те са широко използвани поради недостиг на регистрируеми (реални) IP адреси. Мрежи, които използват такива адреси, се нуждаят от превод на мрежовите адреси (NAT), за да се свържат с Интернет.

Въпреки редицата мерки за икономисване на IPv4 адресите (като например, използване на NAT и частни IP адреси), броят на 32-битовите IP адреси е недостатъчен, за да поеме бъдещото разрастване на Интернет. Поради тази причина вече има общо съгласие, че в близките 5 до 15 години трябва да се възприеме 128-битова схема за адресиране в Интернет.

Вижте също: Изчерпване на IPv4 адресите
IP версия 5 [редактиране]

Какво е щяло да се разбира под IPv5, е съществувало само като експериментален не-IP поточен протокол в реално време, наречен ST2 (Internet Stream Protocol version 2), описан в RFC 1819. Този протокол е използвал числото 5 в полето за версия в хедъра на IP протокола, затова и версията се представя като IPv5. Въпреки това той никога не е бил самостоятелна версия на самия IP протокол. Този протокол е изоставен в полза на RSVP (виж. Интегрирани услуги).
IP версия 6 [редактиране]
Основна статия: IPv6

При IPv6, новият (но все още не широко използван) стандартен протокол за Интернет, адресите са 128-битови, което означава, че дори и при щедро даване на „нетблокове“, ще са достатъчни в обозримото бъдеще. Теоретично уникалните адреси са 18 445 618 199 572 250 625 (точно 264, или около 1,845*1019). Това огромно адресно пространство ще бъде рядко населено, което прави възможно отново да се кодира повече информация за маршрутизирането в самите адреси.

Адресът от версия 6 се записва с осем 4-цифрени (16-битови) шестнадесетични числа, разделени с двоеточия. Един низ от нули може да се прескочи, така че 1080::800:0:417A е същото, което и 1080:0:0:0:0:800:0:417A.

Глобалните уникални IPv6 адреси се състоят от две части: 64-битова маршрутизираща част, следвана от 64-битов идентификатор на хоста.

„Нетблоковете“ се характеризират като модерна алтернатива на IPv4: мрежов номер, следван от наклонена надясно черта и броят на съответните битове в мрежовия номер (с десетично число). Пример: 12AB::CD30:0:0:0:0/60 включва всички адреси, започващи с 12AB00000000CD3.

Освен по-голямото адресно пространство, IPv6 има много други подобрения спрямо IPv4, като автоматично преномериране и повишена сигурност чрез задължително използване на стандарта IPsec.

Допълнителна информация: Internet RFC, включително RFC 791, RFC 1519 (IPv4 адреси), и RFC 2373 (IPv6 адреси).

@@ Line 1: / Line 1: @@
 == Термини ==
-LIR - local Internet Registry
+*LIR - local Internet Registry
-RIR - regional Internet registry
+*RIR - regional Internet registry
-[[IPv6]] - Интернет протокол версия 6
+*[[IPv6]] - Интернет протокол версия 6

← Older revision		Revision as of 12:48, 22 January 2013
Line 3:		Line 3:
	LIR - local Internet Registry		LIR - local Internet Registry
	RIR - regional Internet registry		RIR - regional Internet registry
		+	[[IPv6]] - Интернет протокол версия 6
		+

← Older revision		Revision as of 17:41, 21 January 2013
Line 1:		Line 1:
		+	== Термини ==
		+
		+	LIR - local Internet Registry
		+	RIR - regional Internet registry
		+
		+
	An Internet Protocol address (IP address) is a numerical label assigned to each device (e.g., computer, printer) participating in a computer network that uses the Internet Protocol for communication. An IP address serves two principal functions: host or network interface identification and location addressing. Its role has been characterized as follows: "A name indicates what we seek. An address indicates where it is. A route indicates how to get there."[2]		An Internet Protocol address (IP address) is a numerical label assigned to each device (e.g., computer, printer) participating in a computer network that uses the Internet Protocol for communication. An IP address serves two principal functions: host or network interface identification and location addressing. Its role has been characterized as follows: "A name indicates what we seek. An address indicates where it is. A route indicates how to get there."[2]

← Older revision		Revision as of 18:57, 9 January 2013
Line 1:		Line 1:
−	~~IP address~~	+	An Internet Protocol address (IP address) is a numerical label assigned to each device (e.g., computer, printer) participating in a computer network that uses the Internet Protocol for communication. An IP address serves two principal functions: host or network interface identification and location addressing. Its role has been characterized as follows: "A name indicates what we seek. An address indicates where it is. A route indicates how to get there."[2]
−	~~From Wikipedia, the free encyclopedia~~
−	~~Jump to: navigation, search~~
−	~~For the Wikipedia user access level, see Wikipedia:User access levels#Unregistered_users.~~
−	~~Internet~~
−
−	~~An Opte Project visualization of routing paths through a portion of the Internet~~
−	~~General[show]~~
−	~~Governance[show]~~
−	~~Protocols/Infrastructure[show]~~
−	~~Services[show]~~
−	~~Guides[show]~~
−	~~Internet portal~~
−	~~v · t · e~~
−
−
−	An Internet Protocol address (IP address) is a numerical label assigned to each device (e.g., computer, printer) participating in a computer network that uses the Internet Protocol for communication.~~[1]~~ An IP address serves two principal functions: host or network interface identification and location addressing. Its role has been characterized as follows: "A name indicates what we seek. An address indicates where it is. A route indicates how to get there."[2]

	The designers of the Internet Protocol defined an IP address as a 32-bit number[1] and this system, known as Internet Protocol Version 4 (IPv4), is still in use today. However, due to the enormous growth of the Internet and the predicted depletion of available addresses, a new version of IP (IPv6), using 128 bits for the address, was developed in 1995.[3] IPv6 was standardized as RFC 2460 in 1998,[4] and its deployment has been ongoing since the mid-2000s.		The designers of the Internet Protocol defined an IP address as a 32-bit number[1] and this system, known as Internet Protocol Version 4 (IPv4), is still in use today. However, due to the enormous growth of the Internet and the predicted depletion of available addresses, a new version of IP (IPv6), using 128 bits for the address, was developed in 1995.[3] IPv6 was standardized as RFC 2460 in 1998,[4] and its deployment has been ongoing since the mid-2000s.

← Older revision		Revision as of 17:41, 9 January 2013
Line 2:		Line 2:

	Интернет протоколът (IP) разпознава логическите интерфейси на хостове по номер, наричан IP адрес. В дадена мрежа този номер трябва да е уникален за всеки от хостовете, които осъществяват връзки в тази мрежа. Доставчиците на Интернет услуги понякога дават на някои потребители на Интернет и име на хост в допълнение към техния цифров IP адрес.		Интернет протоколът (IP) разпознава логическите интерфейси на хостове по номер, наричан IP адрес. В дадена мрежа този номер трябва да е уникален за всеки от хостовете, които осъществяват връзки в тази мрежа. Доставчиците на Интернет услуги понякога дават на някои потребители на Интернет и име на хост в допълнение към техния цифров IP адрес.
−
−	IP адресите на потребителите, които сърфират в световната мрежа (World Wide Web,) се използват при осъществявaне на връзките им със сървърите на уеб сайтовете. Също така, в заглавната част на съобщенията от електронната поща обикновено се записват IP адресите на пощенските сървъри, откъдето изпращаме пощата. В зависимост от връзката на даден потребител с Интернет, IP адресът може да бъде един и същ всеки път, когато той се свързва с Интернет – статичен IP адрес, или различен за всяка сесия (но първата му част си остава същата) – динамичен IP адрес.

	IP адресите служат не само за уникалното обозначаване на интерфейсите на хостовете, но и за маршрутизиране, поради което голяма част от тях са неизползваеми или запазени...		IP адресите служат не само за уникалното обозначаване на интерфейсите на хостовете, но и за маршрутизиране, поради което голяма част от тях са неизползваеми или запазени...

@@ Line 4: / Line 4: @@
 IP адресите служат не само за уникалното обозначаване на интерфейсите на хостовете, но и за маршрутизиране, поради което голяма част от тях са неизползваеми или запазени...
-При IPv4, понастоящем стандартен протокол за Интернет, IP адресите са съставени от 32 бита, което прави теоретично 4 294 967 296 (над 4 милиарда) уникални адреси за интерфейси на хостове. На практика обаче, адресното пространство не се оползотворява напълно поради проблемите на маршрутизирането, така че има натиск за разширяване на адресния обхват чрез IP версия 6 (вижте по-долу).
+IP версия 4
 IPv4 адресите обикновено се отбелязват като четворка числа, разделени с точки, т.е. четири байта (по 8 бита), разделени с точки и написани като десетични числа. Например, хостът, известен като www.bg.wikipedia.org, понастоящем има номер [3482223596] (десетично число), което се записва като 207.142.131.204. Тези числа се получават чрез преобразуване в бройна система с основа 256:
 Първоначално IPv4 адресите са имали само две части (пълнокласна мрежа). По-късно частите стават три: част за мрежа, част подмрежова и част за хост, в тази последователност. Обаче с появата на безкласово вътредомейноново маршрутизиране (CIDR) това вече не е валидно и адресът може да има произволен брой йерархични нива. (За момента няма наложил се превод на Classless Inter-Domain Routing). Технически погледнато, това става възможно още при появата на подмрежите, тъй като даден сайт може да има повече от едно ниво на подмрежи в рамките на съответния клас IP адреси).
@@ Line 26: / Line 23: @@
 Въпреки редицата мерки за икономисване на IPv4 адресите (като например, използване на NAT и частни IP адреси), броят на 32-битовите IP адреси е недостатъчен, за да поеме бъдещото разрастване на Интернет. Поради тази причина вече има общо съгласие, че в близките 5 до 15 години трябва да се възприеме 128-битова схема за адресиране в Интернет.
-Какво е щяло да се разбира под IPv5, е съществувало само като експериментален не-IP поточен протокол в реално време, наречен ST2 (Internet Stream Protocol version 2), описан в RFC 1819. Този протокол е използвал числото 5 в полето за версия в хедъра на IP протокола, затова и версията се представя като IPv5. Въпреки това той никога не е бил самостоятелна версия на самия IP протокол. Този протокол е изоставен в полза на RSVP (виж. Интегрирани услуги).
+IPv6
 При IPv6, новият (но все още не широко използван) стандартен протокол за Интернет, адресите са 128-битови, което означава, че дори и при щедро даване на „нетблокове“, ще са достатъчни в обозримото бъдеще. Теоретично уникалните адреси са 18 445 618 199 572 250 625 (точно 264, или около 1,845*1019). Това огромно адресно пространство ще бъде рядко населено, което прави възможно отново да се кодира повече информация за маршрутизирането в самите адреси.

@@ Line 1: / Line 1: @@
 IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които предават информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.
 Интернет протоколът (IP) разпознава логическите интерфейси на хостове по номер, наричан IP адрес. В дадена мрежа този номер трябва да е уникален за всеки от хостовете, които осъществяват връзки в тази мрежа. Доставчиците на Интернет услуги понякога дават на някои потребители на Интернет и име на хост в допълнение към техния цифров IP адрес.
@@ Line 59: / Line 46: @@
 Допълнителна информация: Internet RFC, включително RFC 791, RFC 1519 (IPv4 адреси), и RFC 2373 (IPv6 адреси).